Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

(En Salme af David.) HERRE, jeg råber til dig, il mig til hjælp, hør min Røst, når jeg råber til dig;

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

som Røgoffer, gælde for dig min Bøn, mine løftede Hænder som Aftenoffer!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

HERRE, sæt Vagt ved min Mund, vogt mine Læbers Dør!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Bøj ikke mit Hjerte til ondt, til at gøre gudløs Gerning sammen med Udådsmænd; deres lækre Mad vil jeg ikke smage.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Slår en retfærdig mig, så er det Kærlighed; revser han mig, er det Olie for Hovedet, ej skal mit Hoved vise det fra sig, end sætter jeg min Bøn imod deres Ondskab.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Ned ad Klippens Skrænter skal Dommerne hos dem styrtes, og de skal høre, at mine Ord er liflige.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Som når man pløjer Jorden i Furer, spredes vore Ben ved Dødsrigets Gab.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Dog, mine Øjne er rettet på dig, o HERRE, Herre, på dig forlader jeg mig, giv ikke mit Liv til Pris!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Vogt mig for Fælden, de stiller for mig, og Udådsmændenes Snarer;

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

lad de gudløse falde i egne Gram, medens jeg går uskadt videre.