Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

(Til Sangmesteren. Af David. En Salme.) HERRE, du ransager mig og kender mig!

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Du ved, når jeg står op, du fatter min Tanke i Frastand,

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

du har Rede på, hvor jeg går eller ligger, og alle mine Veje kender du grant.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Thi før Ordet er til på min Tunge, se, da ved du det, HERRE, til fulde.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Bagfra og forfra omslutter du mig, du lægger din Hånd på mig.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

At fatte det er mig for underfuldt, for højt, jeg evner det ikke!

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Hvorhen skal jeg gå for din Ånd, og hvor skal jeg fly for dit Åsyn?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Farer jeg op til Himlen, da er du der, reder jeg Leje i Dødsriget, så er du der;

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

tager jeg Morgenrødens Vinger, fæster jeg Bo, hvor Havet ender,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

da vil din Hånd også lede mig der, din højre holde mig fast!

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Og siger jeg: "Mørket skal skjule mig, Lyset blive Nat omkring mig!"

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

så er Mørket ej mørkt for dig, og Natten er klar som Dagen, Mørket er som Lyset.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Thi du har dannet mine Nyrer, vævet mig i Moders Liv.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Jeg vil takke dig, fordi jeg er underfuldt skabt; underfulde er dine Gerninger, det kender min Sjæl til fulde.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Mine Ben var ikke skjult for dig, da jeg blev skabt i Løndom, virket i Jordens Dyb;

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

som Foster så dine Øjne mig, i din Bog var de alle skrevet, Dagene var bestemt, før en eneste af dem var kommet.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Hvor kostelige er dine Tanker mig, Gud, hvor stor er dog deres Sum!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Tæller jeg dem, er de flere end Sandet, jeg vågner - og end er jeg hos dig.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Vilde du dog dræbe de gudløse, Gud, måtte Blodets Mænd vige fra mig,

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

de, som taler om dig på Skrømt og sværger falsk ved dit Navn.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Jeg hader jo dem, der hader dig, HERRE, og væmmes ved dem, der står dig imod;

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

med fuldt Had bader jeg dem, de er også mine Fjender.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Ransag mig, Gud, og kend mit Hjerte, prøv mig og kend mine Tanker!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

Se, om jeg er på Smertens Vej, og led mig på Evigheds Vej!