Psalms 132

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

(Sang til Festrejserne.) HERRE, kom David i Hu for al hans møje,

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

hvorledes han tilsvor HERREN, gav Jakobs Vældige et Løfte :

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

"Jeg træder ej ind i mit Huses Telt, jeg stiger ej op på mit Leje,

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

under ikke mine Øjne Søvn, ikke mine Øjenlåg Hvile,

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

før jeg har fundet HERREN et Sted, Jakobs Vældige en Bolig!"

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

"Se, i Efrata hørte vi om den, fandt den på Ja'ars Mark;

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

lad os gå hen til hans Bolig, tilbede ved hans Fødders Skammel!"

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

HERRE, bryd op til dit Hvilested, du og din Vældes Ark!

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

Dine Præster være klædte i Retfærd, dine fromme synge med Fryd!

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

For din Tjener Davids Skyld afvise du ikke din Salvede!"

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

HERREN tilsvor David et troværdigt, usvigeligt Løfte: "Af din Livsens Frugt vil jeg sætte Konger på din Trone.

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

Såfremt dine Sønner holder min Pagt og mit Vidnesbyrd, som jeg lærer dem, skal også deres Sønner sidde evindelig på din Trone!

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

Thi HERREN har udvalgt Zion, ønsket sig det til Bolig :

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Her er for evigt mit Hvilested, her vil jeg bo, thi det har jeg ønsket.

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

Dets Føde velsigner jeg, dets fattige mætter jeg med Brød,

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

dets Præster klæder jeg i Frelse, dets fromme skal synge med Fryd.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Der lader jeg Horn vokse frem for David, sikrer min Salvede Lampe.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

Jeg klæder hans Fjender i Skam, men på ham skal Kronen stråle!"