Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Min sjæl, lov Herren! Herren min Gud, du er såre stor! Du er klædt i Højhed og Herlighed,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

hyllet i Lys som en Kappe! Himlen spænder du ud som et Telt;

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

du hvælver din Højsal i Vandene, gør Skyerne til din Vogn, farer frem på Vindens Vinger;

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Vindene gør du til Sendebud, Ildsluer til dine Tjenere!

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Du fæsted Jorden på dens Grundvolde, aldrig i Evighed rokkes den;

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Verdensdybet hylled den til som en Klædning, Vandene stod over Bjerge.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

For din Trusel flyede de, skræmtes bort ved din Tordenrøst,

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

for op ad Bjerge og ned i Dale til det Sted, du havde beredt dem;

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

du satte en Grænse, de ej kommer over, så de ikke igen skal tilhylle Jorden.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Kilder lod du rinde i Dale, hen mellem Bjerge flød de;

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

de læsker al Markens Vildt, Vildæsler slukker deres Tørst;

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

over dem bygger Himlens Fugle, mellem Grenene lyder deres Kvidder.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Fra din Højsal vander du Bjergene, Jorden mættes fra dine Skyer;

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

du lader Græs gro frem til Kvæget og Urter til Menneskets Tjeneste, så du frembringer Brød af Jorden

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

og Vin, der glæder Menneskets Hjerte, og lader Ansigtet glinse af Olie, og Brødet skal styrke Menneskets Hjerte.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

HERRENs Træer bliver mætte, Libanons Cedre, som han har plantet,

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

hvor Fuglene bygger sig Rede; i Cypresser har Storken sin Bolig.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Højfjeldet er for Stenbukken, Klipperne Grævlingens Tilflugt.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Du skabte Månen for Festernes Skyld, Solen kender sin Nedgangs Tid;

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

du sender Mørke, Natten kommer, da rører sig alle Skovens Dyr;

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

de unge Løver brøler efter Rov, de kræver deres Føde af Gud.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

De sniger sig bort, når Sol står op, og lægger sig i deres Huler;

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Mennesket går til sit Dagværk, ud til sin Gerning, til Kvæld falder på.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Hvor mange er dine Gerninger, HERRE, du gjorde dem alle med Visdom; Jorden er fuld af, hvad du har skabt!

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Der er Havet, stort og vidt, der vrimler det uden Tal af Dyr, både små og store;

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Skibene farer der, Livjatan, som du danned til Leg deri.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

De bier alle på dig, at du skal give dem Føde i Tide;

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

du giver dem den, og de sanker, du åbner din Hånd, og de mættes med godt.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Du skjuler dit Åsyn, og de forfærdes; du tager deres Ånd, og de dør og vender tilbage til Støvet;

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

du sender din Ånd, og de skabes, Jordens Åsyn fornyer du.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

HERRENs Herlighed vare evindelig, HERREN glæde sig ved sine Værker!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Et Blik fra ham, og Jorden skælver, et Stød fra ham, og Bjergene ryger

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Jeg vil synge for HERREN, så længe jeg lever, lovsynge min Gud, den Tid jeg er til.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Min Sang være ham til Behag, jeg har min Glæde i HERREN.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Måtte Syndere svinde fra Jorden og gudløse ikke mer være til! Min Sjæl, lov HERREN! Halleluja!