Psalms 10

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Hvorfor står du så fjernt, o Herre, hvi dølger du dig i Trængselstider?

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Den gudløse jager i Hovmod den arme, fanger ham i de Rænker, han spinder;

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

thi den gudløse praler af sin Sjæls Attrå, den gridske forbander, ringeagter HERREN.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Den gudløse siger i Hovmod: "Han hjemsøger ej, der er ingen Gud"; det er alle hans Tanker.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Dog altid lykkes hans Vej, højt over ham går dine Domme; han blæser ad alle sine Fjender.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Han siger i Hjertet: "Jeg rokkes ej, kommer ikke i Nød fra Slægt til Slægt."

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Hans Mund er fuld af Banden og Svig og Vold, Fordærv og Uret er under hans Tunge;

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

han lægger sig på Lur i Landsbyer, dræber i Løn den skyldfri, efter Staklen spejder hans Øjne;

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

han lurer i Skjul som Løve i Krat, på at fange den arme lurer han, han fanger den arme ind i sit Garn;

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

han dukker sig, sidder på Spring, og Staklerne falder i hans Kløer.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Han siger i Hjertet: "Gud glemmer, han skjuler sit Åsyn; han ser det aldrig."

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Rejs dig, HERRE! Gud, løft din Hånd, de arme glemme du ikke!

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Hvorfor skal en gudløs spotte Gud, sige i Hjertet, du hjemsøger ikke?

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Du skuer dog Møje og Kvide, ser det og tager det i din Hånd; Staklen tyr hen til dig, du er den faderløses Hjælper.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Knus den ondes, den gudløses Arm, hjemsøg hans Gudløshed, så den ej findes!

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

HERREN er Konge evigt og altid, Hedningerne er ryddet bort af hans Land;

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

du har hørt de ydmyges Ønske, HERRE, du styrker deres Hjerte, vender Øret til

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

for at skaffe fortrykte og faderløse Ret. Ikke skal dødelige mer øve Vold.