Proverbs 5

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Mærk dig, min Søn, min Visdom, bøj til min Indsigt dit Øre,

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

at Kløgt må våge øver dig, Læbernes kundskab vare på dig.

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

Thi af Honning drypper den fremmedes Læber, glattere end Olie er hendes Gane;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

men til sidst er hun besk som Malurt, hvas som tveægget Sværd;

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

hendes Fødder styrer nedad mod Døden, til Dødsriget stunder hendes Fjed;

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

hun følger ej Livets Vej, hendes Spor er bugtet, hun ved det ikke.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Hør mig da nu, min Søn, vig ikke fra min Munds Ord!

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

Lad din Vej være langt fra hende, kom ej hendes Husdør nær,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

at du ikke må give andre din Ære, en grusom Mand dine År.

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

at ikke dit Gods skal mætte fremmede, din Vinding ende i Andenmands Hus,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

så du gribes af Anger til sidst, når dit Kød og Huld svinder hen,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

og du siger: "Ak, at jeg hadede Tugt, at mit Hjerte lod hånt om Revselse,

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

så jeg ikke lød mine Læreres Røst, ej bøjed mit Øre til dem, som lærte mig!

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Nær var jeg kommet i alskens Ulykke midt i Forsamling og Menighed!"

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Drik Vand af din egen Cisterne og rindende Vand af din Brønd;

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

lad ej dine Kilder flyde på Gaden, ej dine Bække på Torvene!

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Dig skal de tilhøre, dig alene, ingen fremmed ved Siden af dig!

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Velsignet være dit Væld, og glæd dig ved din Ungdoms Hustru,

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

den elskelige Hind, den yndige Gazel; hendes Elskov fryde dig stedse, berus dig altid i hendes Kærlighed!

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Hvi beruser du dig, min Søn, i en fremmed og tager en andens Hustru i Favn?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Thi for HERRENs Øjne er Menneskets Veje, grant følger han alle dets Spor;

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

den gudløse fanges af egen Brøde og holdes fast i Syndens Reb;

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

han dør af Mangel på Tugt, går til ved sin store Dårskab.