Nahum 2

Разсипникът се изкачи против теб. Пази крепостта, бди за пътя, стегни слабините си, събери цялата си сила,

Hærgeren drager imod dig, hold Vagt med Omhu, hold Udkig, omgjord din Lænd, saml al din Kraft!

понеже ГОСПОД възстановява величието на Яков както величието на Израил — защото грабителите ги ограбиха и съсипаха лозовите им пръчки.

Thi HERREN genrejser Jakobs og Israels Højhed; dem har jo Hærværksmænd hærget og ødt deres Ranker.

Щитът на силните му е оцветен в червено, силните мъже са облечени в червеникаво, колесниците блестят от стомана в деня на приготовлението му и елховите копия се размахват.

Hans Heltes Skjolde er røde, hans Stridsmænd skarlagenklædt, hans Vogne funkler af Stål, den Dag han ruster og Spydene svinges.

Колесниците препускат из улиците, изпреварват се по площадите; видът им е като факли, стрелкат се като светкавици.

Igennem Gaderne raser Vognene frem, hen over Torvene farer de i susende Fart; de ser ud som Fakler, farer frem og tilbage som Lyn.

Той си спомня за своите благородни — те се препъват в пътя си, бързат към стената й и защитният покрив е приготвен.

Hans Helte kaldes frem, de snubler i Farten, de styrter frem imod Muren. Skjoldtaget er rejst.

Портите на реките се отварят и дворецът се разрушава.

Flodportene bliver åbnet, Kongsgården vakler.

Решено е — ще се оголи Ниневия, ще се плени. И слугините й стенат като с гласа на гълъбите и се бият по гърдите.

Herskerinden føres bort i Landflygtigbed med sine Terner; de sukker som kurrende Duer, slår sig for Brystet.

Ниневия отдавна е била пълна с мъже като езеро с вода, но те пак бягат. Стойте! Стойте! Но никой не се обръща назад.

Nineve er som en Dam, hvis Vand flyder bort. "Stands dog, stands dog!" råbes der, men ingen vender om.

Грабете сребро, грабете злато, защото запасът е безкраен, богатството на всякакви скъпоценни вещи.

Ran Sølv, ran Guld! Der er Liggendefæ uden Ende, alskens kostbare Ting i store Måder.

Празнота и изпразване, и запустение! Сърцето се топи и колената се тресат, болки във всички слабини и лицата на всички са побледнели.

Tomt og tømt og udtømt, ængstede Hjerter, rystende Knæ og Skælven i alle Lænder! Og alle Ansigter blegner.

Къде е бърлогата на лъвовете и мястото, където се хранеха младите лъвове, където ходеше лъвът, лъвицата и малкото лъвче и нямаше кой да ги плаши?

Hvor er nu Løvernes Bo, Ungløvernes Hule, hvor Løven frak sig tilbage, hvor Ungløven ej kunde skræmmes?

Къде е лъвът, който разкъсваше достатъчно за лъвчетата си и давеше за лъвиците си, и пълнеше пещерите си с плячка и бърлогите си — с грабеж?

Den røved til Ungernes Tarv og myrded til Løvinderne, fyldte sine Hier med Bytte. sit Bo med Rov.

Ето, Аз съм против теб, заявява ГОСПОД на Войнствата. И ще изгоря в дим колесниците й, и мечът ще пояде младите ти лъвове; ще отсека плячката ти от земята и гласът на пратениците ти няма да се чуе вече.

Se, jeg kommer over dig, lyder det fra Hærskarers HERRE, dit Lejrsted lader jeg gå op i Røg. Dine Ungløver skal Sværdet fortære; jeg rydder din Røverfærd bort fra Jorden. Dine Sendebuds Røst skal aldrig høres mer.