Mark 6

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

Og han gik bort derfra Og han kommer til sin Fædreneby, og hans Disciple følge ham.

И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?

Og da det blev Sabbat, begyndte han at lære i Synagogen, og de mange, som hørte ham, bleve slagne af Forundring og sagde: "Hvorfra har han dog dette, og hvad er det for en Visdom, som er given ham,og hvilke kraftige Gerninger der dog sker ved hans Hænder!

Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

Er denne ikke Tømmermanden, Marias Søn og Jakobs og Joses's og Judas's og Simons Broder? Og ere ikke hans Søstre her hos os?" Og de forargedes på ham.

А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

Og Jesus sagde til dem: "En Profet er ikke foragtet uden i sit eget Fædreland og iblandt sine Slægtninge og i sit Hus."

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

Og han kunde ikke gøre nogen kraftig Gerning der; kun lagde han Hænderne på nogle få syge og helbredte dem

И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Og han forundrede sig over deres Vantro. Og han gik om i Landsbyerne der omkring og lærte.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Og han hidkalder de tolv, og han begyndte at udsende dem, to og to, og gav dem Magt over de urene Ånder.

И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

Og han bød dem, at de skulde intet tage med på Vejen uden en Stav alene, ikke Brød, ikke Taske, ikke Kobber i Bæltet,

а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

men have Sko på og: "Ifører eder ikke to Kjortler!"

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

Og han sagde til dem: "Hvor I komme ind i et Hus, der skulle I blive, indtil I drage bort fra Stedet.

И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Og hvor man ikke vil modtage eder og ikke vil høre eder, der skulle I gå bort fra og afryste Støvet under eders Fødder til Vidnesbyrd imod dem."

И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

Og de gik ud og prædikede, at man skulde omvende sig.

И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

Og de dreve onde Ånder ud og salvede mange syge med Olie og helbredte dem.

И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

Og Kong Herodes hørte det (thi hans Navn var blevet bekendt), og han sagde: "Johannes Døberen er oprejst fra de døde, og derfor virke Kræfterne i ham."

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

Andre sagde: "Det er Elias; " men andre sagde: "Det er en Profet ligesom en af Profeterne."

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

Men da Herodes hørte det, sagde han: "Johannes, som jeg har ladet halshugge, han er oprejst."

Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

Thi Herodes havde selv sendt Bud og ladet Johannes gribe og kaste i Fængsel for sin Broder Filips Hustru, Herodias's Skyld; thi han havde taget hende til Ægte.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

Johannes sagde nemlig til Herodes: "Det er dig ikke tilladt at have din Broders Hustru."

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Men Herodias bar Nag til ham og vilde gerne slå ham ihjel, og hun kunde det ikke.

защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

Thi Herodes frygtede for Johannes, fordi han vidste, at han var en retfærdig og hellig Mand, og han holdt sin Hånd over ham; og når han hørte ham, var han tvivlrådig om mange Ting, og han hørte ham gerne.

И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

Og da der kom en belejlig Dag, da Herodes på sin Fødselsdag gjorde et Gæstebud for sine Stormænd og Krigsøversterne og de ypperste i Galilæa,

самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

og da selve Herodias's Datter kom ind og dansede, behagede hun Herodes og Gæsterne. Og Kongen sagde til Pigen: "Bed mig, om hvad som helst du vil, så vil jeg give dig det."

И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

Og han svor hende til og sagde: "Hvad som helst du beder om, vil jeg give dig, indtil Halvdelen af mit Rige."

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

Og hun gik ud og sagde til sin Moder: "Hvad skal jeg bede om?" Men hun sagde: "Om Johannes Døberens Hoved."

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

Og hun gik straks skyndsomt ind til Kongen, bad og sagde: "Jeg vil, at du straks giver mig Johannes Døberens Hoved på et Fad."

И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.

Om end Kongen blev meget bedrøvet, vilde han dog for Edernes og Gæsternes Skyld ikke afvise hende:

И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

Og Kongen sendte straks en at Vagten og befalede at bringe hans Hoved

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

Og denne gik hen og halshuggede ham i Fængselet; og han bragte hans Hoved på et Fad og gav det til Pigen, og Pigen gav det til sin Moder.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Og da hans Disciple hørte det, kom de og toge hans Lig og lagde det i en Grav.

И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

Og Apostlene samle sig om Jesus, og de forkyndte ham alt, hvad de havde gjort, og hvad de havde lært.

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

Og han siger til dem: "Kommer nu I med afsides til et øde Sted og hviler eder lidt;" thi der var mange, som gik til og fra, og de havde ikke engang Ro til at spise.

И отидоха с кораба на уединено място насаме.

Og de droge bort i Skibet til et øde Sted afsides.

А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

Og man så dem drage bort, og mange kendte dem, og til Fods strømmede de sammen derhen fra alle Byerne og kom før end de.

И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

Og da han gik i Land, så han en stor Skare, og han ynkedes inderligt over dem; thi de vare som Får, der ikke have Hyrde; og han begyndte at lære dem meget.

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

Og da Tiden allerede var fremrykket, kom hans Disciple til ham og sagde: "Stedet er øde, og Tiden er allerede fremrykket.

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

Lad dem gå bort, for at de kunne gå hen i de omliggende Gårde og Landsbyer og købe sig noget at spise."

А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

Men han svarede og sagde til dem: "Giver I dem at spise!" Og de sige til ham: "Skulle vi gå hen og købe Brød for to Hundrede Denarer og give dem at spise?"

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

Men han siger til dem: "Hvor mange Brød have I? Går hen og ser efter!" Og da de havde fået det at vide, sige de: "Fem, og to Fisk."

И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

Og han bød dem at lade dem alle sætte sig ned i små Flokke i det grønne Græs.

И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

Og de satte sig ned, Hob ved Hob, somme på hundrede og somme på halvtredsindstyve.

И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

Og han tog de fem Brød og de to Fisk, så op til Himmelen og velsignede; og han brød Brødene og gav sine Disciple dem at lægge for dem, og han delte de to Fisk til dem alle.

И всичките ядоха и се наситиха.

Og de spiste alle og bleve mætte.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

Og de optoge tolv Kurve fulde af Stykker, også af Fiskene.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Og de, som spiste Brødene, vare fem Tusinde Mænd.

И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

Og straks nødte han sine Disciple til at gå om Bord i Skibet og i Forvejen sætte over til hin Side, til Bethsajda, medens han selv lod Skaren gå bort.

И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

Og da han havde taget Afsked med dem, gik han op på Bjerget for at bede.

А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

Og da det var blevet silde, var Skibet midt på Søen og han alene på Landjorden.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Og da han så, at de havde deres Nød med at ro (thi Vinden var dem imod); kommer han ved den fjerde Nattevagt til dem vandrende på Søen. Og han vilde gå dem forbi.

А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

Men da de så ham vandre på Søen, mente de, at det var et Spøgelse, og de skrege.

защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

Thi de så ham alle og bleve forfærdede. Men han talte straks med dem og sagde til dem: "Værer frimodige, det er mig, frygter ikke!"

И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

Og han steg op i Skibet til dem, og Vinden lagde sig, og de forfærdedes over al Måde ved sig selv.

защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Thi de havde ikke fået Forstand af det, som var sket med Brødene; men deres Hjerte var forhærdet

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

Og da de vare farne over til Landet, kom de til Genezareth og lagde til der.

И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

Og da de trådte ud af Skibet, kendte man ham straks.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

Og de løb om i hele den Egn og begyndte at bringe de syge på deres Senge omkring, hvor de hørte, at han var.

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.

Og hvor som helst han gik ind i Landsbyer eller Byer eller Gårde, lagde de de syge på Torvene og bade ham om, at de måtte røre blot ved Fligen af hans Klædebon; og alle de, som rørte ved ham, bleve helbredte.