Luke 23

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

Og hele Mængden stod op og førte ham for Pilatus.

И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

Og de begyndte at anklage ham og sagde: "Vi have fundet, at denne vildleder vort Folk og forbyder at give Kejseren Skat og siger om sig selv at han er Kristus, en Konge."

А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

Men Pilatus spurgte ham og sagde: "Er du Jødernes Konge?" Og han svarede og sagde til ham: "Du siger det."

И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

Men Pilatus sagde til Ypperstepræsterne og til Skarerne: "Jeg finder ingen Skyld hos dette Menneske."

А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

Men de bleve ivrigere og sagde: "Han oprører Folket, idet han lærer over hele Judæa fra Galilæa af, hvor han begyndte, og lige hertil."

А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

Men da Pilatus hørte om Galilæa, spurgte han, om Manden var en Galilæer.

И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

Og da han fik at vide, at han var fra Herodes's Område, sendte han ham til Herodes, som også selv var i Jerusalem i disse Dage.

А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

Men da Herodes så Jesus, blev han meget glad; thi han havde i lang Tid gerne villet se ham, fordi han hørte om ham, og han håbede at se et Tegn blive gjort af ham.

И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

Og han gjorde ham mange Spørgsmål; men han svarede ham intet.

А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

Men Ypperstepræsterne og de skriftkloge stode og anklagede ham heftigt.

Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

Men da Herodes med sine Krigsfolk havde hånet og spottet ham, kastede han et prægtigt Klædebon om ham og sendte ham til Pilatus igen.

В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

På den Dag bleve Herodes og Pilatus Venner med hinanden; thi de vare før i Fjendskab med hinanden.

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

Men Pilatus sammenkaldte Ypperstepræsterne og Rådsherrerne og Folket

Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

og sagde til dem: "I have ført dette Menneske til mig som en, der forfører Folket til Frafald; og se. jeg har forhørt ham i eders Påhør og har ingen Skyld fundet hos dette Menneske i det, som I anklage ham for,

нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

og Herodes ikke heller, thi han sendte ham tilbage fil os; og se, han har intet gjort som han er skyldig at dø for.

И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

Derfor vil jeg revse ham og lade ham løs."

(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

(Men han var nødt til at løslade dem een på Højtiden.)

Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

Men de råbte alle sammen og sagde: "Bort med ham, men løslad os Barabbas!"

който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

Denne var kastet i Fængsel for et Oprør, som var sket i Staden, og for Mord.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

Og atter talte Pilatus til dem, da han gerne vilde løslade Jesus.

А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

Men de råbte til ham og sagde: "Korsfæst, korsfæst ham!

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

Men han sagde tredje Gang til dem: "Hvad ondt har da denne gjort Jeg har ingen Dødsskyld fundet hos ham; derfor vil jeg revse ham og lade ham løs."

Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

Men de trængte på med stærke Råb og forlangte, at han skulde korsfæstes; og deres Råb fik Overhånd.

И Пилат реши да бъде, както искат те,

Og Pilatus dømte, at deres Forlangende skulde opfyldes;

и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

og han løslod den, de forlangte, som var kastet i Fængsel for Oprør og Mord; men Jesus overgav han til deres Villie.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

Og da de førte ham bort, toge de fat på en vis Simon fra Kyrene, som kom fra Marken, og lagde Korset på ham, for at han skulde bære det bag efter Jesus.

И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

Men der fulgte ham en stor Hob af Folket, og af Kvinder, som jamrede og græd over ham.

А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

Men Jesus vendte sig om til dem og sagde: "I Jerusalems Døtre! græder ikke over mig, men græder over eder selv og over eders Børn!

защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

Thi se, der kommer Dage, da man skal sige: Salige ere de ufrugtbare og de Liv, som ikke fødte, og de Bryster, som ikke gave Die.

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

Da skulle de begynde at sige til Bjergene: Falder over os! og til Højene: Skjuler os!

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

Thi gør man dette ved det grønne Træ, hvad vil da ske med det tørre?"

А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

Men der blev også to andre Misdædere førte ud for at henrettes med ham.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

Og da de vare komne til det Sted, som kaldes "Hovedskal", korsfæstede de ham der, og Misdæderne, den ene ved hans højre, og den anden ved hans venstre Side.

А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

Men Jesus sagde: "Fader! forlad dem; thi de vide ikke, hvad de gøre." Men de delte hans Klæder imellem sig ved Lodkastning.

А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

Og Folket stod og så til; men også Rådsherrerne spottede ham og sagde: "Andre har han frelst, lad ham frelse sig selv, dersom han er Guds Kristus, den udvalgte."

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

Men også Stridsmændene spottede ham, idet de trådte til, rakte ham Eddike og sagde:

Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

"Dersom du er Jødernes Konge, da frels dig selv!"

И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

Men der var også sat en Overskrift over ham (skreven på Græsk og Latin og Hebraisk): "Denne er Jødernes Konge."

И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

Men en af de ophængte Misdædere spottede ham og sagde: "Er du ikke Kristus? Frels dig selv og os!"

А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

Men den anden svarede og irettesatte ham og sagde: "Frygter heller ikke du Gud, da du er under den samme Dom?

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

Og vi ere det med Rette; thi vi få igen, hvad vore Gerninger have forskyldt; men denne gjorde intet uskikkeligt."

И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

Og han sagde: "Jesus! kom mig i Hu, når du kommer i dit Rige!"

А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

Og han sagde til ham: "Sandelig, siger jeg dig, i Dag skal du være med mig i Paradiset."

И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

Og det var nu ved den sjette Time, og der blev Mørke over hele Landet indtil den niende Time,

когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

idet Solen formørkedes; og Forhænget i Templet splittedes midt over.

И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

Og Jesus råbte med høj Røst og sagde: "Fader! i dine Hænder befaler jeg min Ånd;" og da han havde sagt det, udåndede han.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

Men da Høvedsmanden så det, som skete, gav han Gud Æren og sagde: "I Sandhed, dette Menneske var retfærdigt."

И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

Og alle Skarerne, som vare komne sammen til dette Skue, sloge sig for Brystet, da de så, hvad der skete, og vendte tilbage.

А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Men alle hans Kyndinge stode langt borte, ligeså de Kvinder, som fulgte med ham fra Galilæa, og så dette.

И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

Og se, en Mand ved Navn Josef, som var Rådsherre, en god og retfærdig Mand,

който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

han havde ikke samtykket i deres Råd og Gerning, han var fra Arimathæa, en jødisk By, og han forventede Guds Rige;

отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

han gik til Pilatus og bad om Jesu Legeme.

И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

Og han tog det ned og svøbte det i et fint Linklæde, og han lagde ham i en Grav, som var hugget i en Klippe, hvor endnu ingen nogen Sinde var lagt.

Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

Og det var Beredelsesdag, og Sabbaten stundede til.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

Men Kvinderne, som vare komne med ham fra Galilæa, fulgte efter og så Graven, og hvorledes hans Legeme blev lagt.

И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Og de vendte tilbage og beredte vellugtende Urter og Salver; og Sabbaten over holdt de sig stille efter Budet.