Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Jeg er den, der så nød ved hans vredes ris,

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

mig har han ført og ledt i det tykkeste Mulm,

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

ja, Hånden vender han mod mig Dagen lang.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Mit Bød og min Hud har han opslidt, brudt mine Ben,

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

han mured mig inde, omgav mig med Galde og Møje,

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

lod mig bo i Mørke som de, der for længst er døde.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Han har spærret mig inde og lagt mig i tunge Lænker.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Om jeg end råber og skriger, min Bøn er stængt ude.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Han spærred mine Veje med Kvader, gjorde Stierne kroge.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Han blev mig en lurende Bjørn, en Løve i Baghold;

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

han ledte mig vild, rev mig sønder og lagde mig øde;

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

han spændte sin Bue; lod mig være Skive for Pilen.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Han sendte sit Koggers Sønner i Nyrerne på mig;

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

hvert Folk lo mig ud og smæded mig Dagen lang,

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

med bittert mætted han mig, gav mig Malurt at drikke.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Mine Tænder lod han bide i Flint, han trådte mig i Støvet;

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

han skilte min Sjæl fra Freden, jeg glemte Lykken

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

og sagde: "Min Livskraft, mit Håb til HERREN er ude."

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

At mindes min Vånde og Flakken er Malurt og Galde;

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

min Sjæl, den mindes det grant den grubler betynget.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Det lægger jeg mig på Sinde, derfor vil jeg håbe:

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

HERRENs Miskundhed er ikke til Ende, ikke brugt op,

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

hans Nåde er ny hver Morgen, hans Trofasthed stor.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Min Del er HERREN, (siger min Sjæl,) derfor håber jeg på ham.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Dem, der bier på HERREN, er han god, den Sjæl, der ham søger;

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

det er godt at håbe i Stilhed på HERRENs Frelse,

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

godt for en Mand, at han bærer Åg i sin Ungdom.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Han sidde ensom og tavs, når han lægger det på ham;

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

han trykke sin Mund mod Støvet, måske er der Håb.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Række Kind til den, der slår ham, mættes med Hån.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Thi Herren bortstøder ikke for evigt,

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

har han voldt Kvide, så ynkes han, stor er hans Nåde;

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

ej af Hjertet plager og piner han Menneskens Børn.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Når Landets Fanger til Hobe trædes under Fod,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

når Mandens Ret for den Højestes Åsyn bøjes,

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

når en Mand lider Uret i sin Sag mon Herren ej ser det?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Hvo taler vel, så det sker, om ej Herren byder?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Kommer ikke både ondt og godt fra den Højestes Mund?

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Over hvad skal den levende sukke? Hver over sin Synd!

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Lad os ransage, granske vore Veje og vende os til HERREN,

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

løfte Hænder og Hjerte til Gud i Himlen;

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

vi syndede og stod imod, du tilgav ikke,

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

men hylled dig i Vrede, forfulgte os, dræbte uden Skånsel,

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

hylled dig i Skyer, så Bønnen ej nåed frem;

Помия и измет ни направи сред народите.

til Skarn og til Udskud har du gjort os midt iblandt Folkene.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

De opspærred Munden imod os, alle vore Fjender.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Vor Lod blev Gru og Grav og Sammenbruds Øde;

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Vandstrømme græder mit Øje, mit Folk brød sammen.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Hvileløst strømmer mit Øje, det kender ej Ro,

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

før HERREN skuer ned fra Himlen, før han ser til.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Synet af Byens Døtre piner min Sjæl.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Jeg joges som en Fugl af Fjender, hvis Had var grundløst,

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

de spærred mig inde i en Grube, de stenede mig;

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Vand strømmed over mit Hoved, jeg tænkte: "Fortabt!"

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Dit Navn påkaldte jeg, HERRE, fra Grubens Dyb;

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

du hørte min Røst: "O, gør dig ej døv for mit Skrig!"

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Nær var du den Dag jeg kaldte, du sagde: "Frygt ikke!"

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Du førte min Sag, o Herre, genløste mit Liv;

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

HERRE, du ser, jeg lider Uret. skaf mig min Ret!

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Al deres Hævnlyst ser du, alle deres Rænker,

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

du hører deres Smædeord HERRE, deres Rænker imod mig,

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

mine Fjenders Tale og Tanker imod mig bestandig.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Se dem, når de sidder eller står, deres Nidvise er jeg.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Dem vil du gengælde, HERRE, deres Hænders Gerning,

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

gør deres Hjerte forhærdet din Forbandelse over dem!

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

forfølg dem i Vrede, udryd dem under din Himmel.