Job 9

9:1

Тогава Йов отговори и каза:

Så tog Job til Orde og svarede:

9:2

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

"Jeg ved forvist, at således er det, hvad Ret har en dødelig over for Gud?

9:3

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

Vilde Gud gå i Rette med ham, kan han ikke svare på et af tusind!

9:4

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

Viis af Hjerte og vældig i Kraft hvo trodsede ham og slap vel derfra?

9:5

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

Han flytter Bjerge så let som intet, vælter dem om i sin Vrede,

9:6

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

ryster Jorden ud af dens Fuger, så dens Grundstøtter bæver;

9:7

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

han taler til solen, så skinner den ikke, for Stjernerne sætter han Segl,

9:8

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

han udspænder Himlen ene, skrider hen over Havets Kamme,

9:9

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

han skabte Bjørnen, Orion, Syvstjernen og Sydens Kamre,

9:10

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

han øver ufattelig Vælde og Undere uden Tal!

9:11

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

Går han forbi mig, ser jeg ham ikke, farer han hen, jeg mærker ham ikke;

9:12

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

røver han, hvem mon der hindrer ham i det? Hvo siger til ham: "Hvad gør du?"

9:13

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

Gud lægger ikke Bånd på sin Vrede, Rahabs Hjælpere bøjed sig under ham;

9:14

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

hvor kan jeg da give ham Svar og rettelig føje min Tale for ham!

9:15

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

Har jeg end Ret, jeg kan dog ej svare, må bede min Dommer om Nåde!

9:16

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

Nævned jeg ham, han svared mig ikke, han hørte, tror jeg, ikke min Røst,

9:17

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

han, som river mig bort i Stormen, giver mig - Sår på Sår uden Grund,

9:18

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

ikke lader mig drage Ånde, men lader mig mættes med beskeing.

9:19

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

Gælder det Kæmpekraft, melder han sig! Gælder det Ret, hvo stævner ham da!

9:20

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

Har jeg end Ret, må min Mund dog fælde mig, er jeg end skyldfri, han gør mig dog vrang!

9:21

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

Skyldfri er jeg, ser bort fra min Sjæl og agter mit Liv for intet!

9:22

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

Lige meget; jeg påstår derfor: Skyldfri og skyldig gør han til intet!

9:23

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

Når Svøben kommer med Død i et Nu, så spotter han skyldfries Hjertekval;

9:24

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

Jorden gav han i gudløses Hånd, hylder dens Dommeres Øjne til, hvem ellers, om ikke han?

9:25

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

Raskere end Løberen fløj mine Dage, de svandt og så ikke Lykke,

9:26

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

gled hen som Både af Si, som en Ørn, der slår ned på Bytte.

9:27

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

Dersom jeg siger: "Mit Suk vil jeg glemme, glatte mit Ansigt og være glad,"

9:28

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

må jeg dog grue for al min Smerte, jeg ved, du kender mig ikke fri.

9:29

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

Jeg skal nu engang være skyldig, hvorfor da slide til ingen Nytte?

9:30

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

Toed jeg mig i Sne og tvætted i Lud mine Hænder,

9:31

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

du dypped mig dog i Pølen, så Klæderne væmmedes ved mig.

9:32

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

Thi du er ikke en Mand som jeg, så jeg kunde svare, så vi kunde gå for Retten sammen;

9:33

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

vi savner en Voldgiftsmand til at lægge sin Hånd på os begge!

9:34

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

Fried han mig for sin Stok, og skræmmed hans Rædsler mig ikke,

9:35

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

da talte jeg uden at frygte ham, thi min Dom om mig selv er en anden!