Job 8

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Så tog Sjuhiten Bildad til Orde og sagde:

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

"Hvor længe taler du så, hvor længe skal Mundens Uvejr rase?

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Mon Gud vel bøjer Retten, bøjer den Almægtige Retfærd?

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Har dine Sønner syndet imod ham, og gav han dem deres Brøde i Vold,

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

så søg du nu hen til Gud og bed hans Almagt om Nåde!

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

Såfremt du er ren og oprigtig, ja, da vil han våge over dig, genrejse din Retfærds Bolig;

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

din fordums Lykke vil synes ringe, såre stor skal din Fremtid blive.

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

Thi spørg dog den befarne Slægt, læg Mærke til Fædrenes Granskning!

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

Vi er fra i Går, og intet ved vi, en Skygge er vore Dage på Jord.

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Mon ej de kan lære dig, sige dig det og give dig Svar af Hjertet:

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Vokser der Siv, hvor der ikke er Sump, gror Nilgræs frem, hvor der ikke er Vand?

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Endnu i Grøde, uden at høstes, visner det før alt andet Græs.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

Så går det enhver, der glemmer Gud, en vanhelliges Håb slår fejl:

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

som Sommerspind er hans Tilflugt, hans Tillid er Spindelvæv;

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

han støtter sig til sit Hus, det falder, han klynger sig til det, ej står det fast.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

I Solskinnet vokser han frodigt, hans Ranker breder sig Haven over,

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

i Stendynger fletter hans Rødder sig ind, han hager sig fast mellem Sten;

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

men rives han bort fra sit Sted, fornægter det ham: "Jeg har ikke set dig!"

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Se, det er Glæden, han har af sin Vej, og af Jorden fremspirer en anden!

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

Se, Gud agter ej den uskyldige ringe, han holder ej fast ved de ondes Hånd.

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

End skal han fylde din Mund med Latter og dine Læber med Jubel;

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

dine Avindsmænd skal klædes i Skam og gudløses Telt ej findes mer!