Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Har Mennesket på Jord ej Krigerkår? Som en Daglejers er hans Dage.

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Som Trællen, der higer efter Skygge som Daglejeren, der venter på Løn,

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

så fik jeg Skuffelses Måneder i Arv kvalfulde Nætter til Del.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Når jeg lægger mig, siger jeg: "Hvornår er det Dag, af jeg kan stå op?" og når jeg står op: "Hvornår er det Kvæld?" Jeg mættes af Uro, til Dagen gryr.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mit Legeme er klædt med Orme og Skorpe, min Hud skrumper ind og væsker.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Raskere end Skyttelen flyver mine Dage, de svinder bort uden Håb.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Kom i Hu, at mit Liv er et Pust, ej mer får mit Øje Lykke at skue!

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Vennens Øje skal ikke se mig, dit Øje søger mig - jeg er ikke mere.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

Som Skyen svinder og trækker bort, bliver den, der synker i Døden, borte,

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

han vender ej atter hjem til sit Hus, hans Sted får ham aldrig at se igen.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Så vil jeg da ej lægge Bånd på min Mund, men tale i Åndens Kvide, sukke i bitter Sjælenød.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Er jeg et Hav, eller er jeg en Drage, siden du sætter Vagt ved mig?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Når jeg tænker, mit Leje skal lindre mig, Sengen lette mit Suk,

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

da ængster du mig med Drømme, skræmmer mig op ved Syner,

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

så min Sjæl vil hellere kvæles. hellere dø end lide.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Nu nok! Jeg lever ej evigt, slip mig, mit Liv er et Pust!

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Hvad er et Menneske, at du regner ham og lægger Mærke til ham,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

hjemsøger ham hver Morgen, ransager ham hvert Øjeblik?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Når vender du dog dit Øje fra mig, slipper mig, til jeg har sunket mit Spyt?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Har jeg syndet, hvad skader det dig, du, som er Menneskets Vogter? Hvi gjorde du mig til Skive, hvorfor blev jeg dig til Byrde?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

Hvorfor tilgiver du ikke min Synd og lader min Brøde uænset? Snart ligger jeg jo under Mulde, du søger mig - og jeg er ikke mere!