Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Jeg sluttede en Pagt med mit Øje om ikke at se på en Jomfru;

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

hvad var ellers min Lod fra Gud hist oppe, den Arv, den Almægtige gav fra det høje?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Har ikke den lovløse Vanheld i Vente, Udådsmændene Modgang?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Ser han ej mine Veje og tæller alle mine Skridt?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Har jeg holdt til med Løgn, og hasted min Fod til Svig

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

på Rettens Vægtskål veje han mig, så Gud kan kende min Uskyld

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

er mit Skridt bøjet af fra Vejen, og har mit Hjerte fulgt mine Øjne, hang noget ved mine Hænder,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

da gid jeg må så og en anden fortære, og hvad jeg planted, oprykkes med Rode!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Blev jeg en Dåre på Grund at en Kvinde, og har jeg luret ved Næstens Dør,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

så dreje min Hustru Kværn for en anden, og andre bøje sig over hende!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Thi sligt var Skændselsdåd, Brøde, der drages for Retten,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

ja, Ild, der æder til Afgrunden og sætter hele min Høst i Brand!

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Har jeg ringeagtet min Træls og min Trælkvindes Ret, når de trættede med mig,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

hvad skulde jeg da gøre, når Gud stod op, hvad skulde jeg svare, når han så efter?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Har ikke min Skaber skabt ham i Moders Skød, har en og samme ej dannet os begge i Moders Liv?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Har jeg afslået ringes Ønske, ladet Enkens Øjne vansmægte,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

var jeg ene om at spise mit Brød, har den faderløse ej spist deraf

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

nej, fra Barnsben fostred jeg ham som en Fader, jeg ledede hende fra min Moders Skød.

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Har jeg set en Stakkel blottet for Klæder, en fattig savne et Tæppe

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

visselig nej, hans Hofter velsigned mig, når han varmed sig i Uld af mine Lam.

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Har jeg løftet min Bånd mod en faderløs, fordi jeg var vis på Medhold i Retten,

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

så falde min Skulder fra Nakken, så rykkes min Arm af Led!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Thi Guds Rædsel var kommet over mig, og når han rejste sig, magted jeg intet!

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Har jeg slået min Lid til Guld, kaldt det rene Guld min Fortrøstning,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

var det min Glæde, at Rigdommen voksed, og at min Hånd fik sanket så meget,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

så jeg, hvorledes Sollyset stråled, eller den herligt skridende Måne,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

og lod mit Hjerte sig dåre i Løn, så jeg hylded dem med Kys på min Hånd

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

også det var Brøde, der drages for Retten, thi da fornægted jeg Gud hist oppe.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Var min Avindsmands Fald min Glæd jubled jeg, når han ramtes af Vanheld

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

nej, jeg tillod ikke min Gane at synde, så jeg bandende kræved hans Sjæl.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Har min Husfælle ej måttet sige: "Hvem mættedes ej af Kød fra hans Bord"

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

nej, den fremmede lå ej ude om Natten, jeg åbned min Dør for Vandringsmænd.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Har jeg skjult mine Synder, som Mennesker gør, så jeg dulgte min Brøde i Brystet

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

af Frygt for den store Hob, af Angst for Stamfrænders Ringeagt, så jeg blev inden Døre i Stilhed!

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Ak, var der dog en, der hørte på mig! Her er mit Bomærke - lad den Almægtige svare! Havde jeg blot min Modparts Indlæg!

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Sandelig, tog jeg det på min Skulder, kransed mit Hoved dermed som en Krone,

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

svared ham for hvert eneste Skridt og mødte ham som en Fyrste.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Har min Mark måttet skrige over mig og alle Furerne græde,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

har jeg tæret dens Kraft uden Vederlag, udslukt dens Ejeres Liv,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

så gro der Tjørn for Hvede og Ukrudt i Stedet for Byg! Her ender Jobs Ord.