Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Nu derimod ler de ad mig, Folk, der er yngre end jeg, hvis Fædre jeg fandt for ringe at sætte iblandt mine Hyrdehunde.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Og hvad skulde jeg med deres Hænders Kraft? Deres Ungdomskraft har de mistet,

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

tørrede hen af Trang og Sult. De afgnaver Ørk og Ødemark

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

og plukker Melde ved Krattet, Gyvelrødder er deres Brød.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Fra Samfundet drives de bort, som ad Tyve råbes der efter dem.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

De bor i Kløfter, fulde af Rædsler, i Jordens og Klippernes Huler.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

De brøler imellem Buske, i Tornekrat kommer de sammen,

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

en dum og navnløs Æt, de joges med Hug af Lande.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Men nu er jeg Hånsang for dem, jeg er dem et Samtaleemne;

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

de afskyr mig, holder sig fra mig, nægter sig ikke af spytte ad mig.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Thi han løste min Buestreng, ydmyged mig, og foran mig kasted de Tøjlerne af.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Til højre rejser sig Ynglen, Fødderne slår de fra mig, bygger sig Ulykkesveje imod mig

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

min Sti har de opbrudt, de hjælper med til mit Fald, og ingen hindrer dem i det;

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

de kommer som gennem et gabende Murbrud, vælter sig frem under Ruiner,

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Rædsler har vendt sig imod mig; min Værdighed joges bort som af Storm, min Lykke svandt som en Sky.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Min Sjæl opløser sig i mig; Elendigheds Dage har ramt mig:

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Natten borer i mine Knogler, aldrig blunder de nagende Smerter.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Med vældig Kraft vanskabes mit Kød, det hænger om mig, som var det min Kjortel.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Han kasted mig ud i Dynd, jeg er blevet som Støv og Aske.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Jeg skriger til dig, du svarer mig ikke, du står der og ænser mig ikke;

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

grum er du blevet imod mig, forfølger mig med din vældige Hånd.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Du løfter og vejrer mig hen i Stormen, og dens Brusen gennemryster mig;

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

thi jeg ved, du fører mig hjem til Døden, til det Hus, hvor alt levende samles.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Dog, mon den druknende ej rækker Hånden ud og råber om Hjælp, når han går under?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Mon ikke jeg græder over den, som havde det hårdt, sørgede ikke min Sjæl for den fattiges Skyld?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Jeg biede på Lykke, men Ulykke kom, jeg håbed på Lys, men Mørke kom;

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

ustandseligt koger det i mig, Elendigheds Dage traf mig;

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

trøstesløs går jeg i Sorg, i Forsamlingen rejser jeg mig og råber;

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Sjakalernes Broder blev jeg, Strudsenes Fælle.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Min Hud er sort, falder af, mine Knogler brænder af Hede;

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

min Citer er blevet til Sorg, min Fløjte til hulkende Gråd!