Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Hvorfor har ej den Almægtige opsparet Tider, hvi får de, som kender ham, ikke hans Dage at se?

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

De onde flytter Markskel, ranede Hjorde har de på Græs.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

faderløses Æsel fører de bort, tager Enkens Okse som Borgen:

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

de trænger de fattige af Vejen. Landets arme må alle skjule sig.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Som vilde Æsler i Ørkenen går de ud til deres Gerning søgende efter Næring; Steppen er Brød for Børnene.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

De høster på Marken om Natten, i Rigmandens Vingård sanker de efter.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Om Natten ligger de nøgne, uden Klæder, uden Tæppe i Hulden.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

De vædes af Bjergenes Regnskyl, klamrer sig af Mangel på Ly til Klippen.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

- Man river den faderløse fra Brystet, tager den armes Barn som Borgen.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Nøgne vandrer de, uden Klæder, sultne bærer de Neg;

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

mellem Murene presser de Olie. de træder Persen og tørster.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

De drives fra By og Hus, og Børnenes Hunger skriger. Men Gud, han ænser ej vrangt.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Andre hører til Lysets Fjender, de kender ikke hans Veje og holder sig ej på hans Stier:

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Før det lysner, står Morderen op, han myrder arm og fattig; om Natten sniger Tyven sig om;

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

Horkarlens Øje lurer på Skumring, han tænker: "Intet Øje kan se mig!" og skjuler sit Ansigt under en Maske.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

I Mørke bryder de ind i Huse, de lukker sig inde om Dagen, thi ingen af dem vil vide af Lys.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

For dem er Mørket Morgen, thide er kendt med Mørkets Rædsler.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Over Vandfladen jages han hen, hans Arvelod i Landet forbandes, han færdes ikke på Vejen til Vingården.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Som Tørke og Hede tager Snevand, så Dødsriget dem, der har syndet.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Han er glemt på sin Hjemstavns Torv, hans Storhed kommes ej mer i Hu, Uretten knækkes som Træet.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Han var ond mod den golde, der ikke fødte, mod Enken gjorde han ikke vel;

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

dem, det gik skævt, rev han bort i sin Vælde. Han står op og er ikke tryg på sit Liv,

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

han styrtes uden Håb og Støtte, og på hans Veje er idel Nød.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Hans Storhed er stakket, så er han ej mer, han bøjes og skrumper ind som Melde og skæres af som Aksenes Top.

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Og hvis ikke - hvo gør mig til Løgner, hvo gør mine Ord til intet?