Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

Så tog Job til Orde og svarede:

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

"Hør dog, hør mine Ord, lad det være Trøsten, I giver!

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Find jer nu i, at jeg taler, siden kan I jo håne!

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Gælder min Klage Mennesker? Hvi skulde jeg ej være utålmodig?

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Vend jer til mig og stivn af Rædsel, læg Hånd på Mund!

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Jeg gruer, når jeg tænker derpå, mit Legeme gribes af Skælven:

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

De gudløse, hvorfor lever de, bliver gamle, ja vokser i Kraft?

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Deres Æt har de blivende hos sig, deres Afkom for deres Øjne;

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

deres Huse er sikre mod Rædsler, Guds Svøbe rammer dem ikke;

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

ej springer deres Tyr forgæves, Koen kælver, den kaster ikke;

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

de slipper deres Drenge ud som Får, deres Børneflok boltrer sig ret;

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

de synger til Pauke og Citer, er glade til Fløjtens Toner;

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

de lever deres Dage i Lykke og synker med Fred i Dødsriget,

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

skønt de siger til Gud: "Gå fra os, at kende dine Veje er ikke vor Lyst!

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Den Almægtige? Hvad han? Skal vi tjene ham? Hvad Gavn at banke på hos ham?"

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Er ej deres Lykke i deres Hånd og gudløses Råd ham fjernt?

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Når går de gudløses Lampe ud og når kommer Ulykken over dem? Når deler han Loddet ud i sin Vrede,

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

så de bliver som Strå for Vinden, som Avner, Storm fører bort?

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Gemmer Gud hans Ulykkeslod til hans Børn? Ham selv gengælde han, så han mærker det,

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

lad ham selv få sit Vanheld at se, den Almægtiges Vrede at drikke!

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Thi hvad bryder han sig siden om sit Hus, når hans Måneders Tal er udrundet?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Kan man vel tage Gud i Skole, ham, som dømmer de højeste Væsner?

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

En dør jo på Lykkens Tinde, helt tryg og så helt uden Sorger:

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

hans Spande er fulde af Mælk, hans Knogler af saftig Marv;

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

med bitter Sjæl dør en anden og har aldrig nydt nogen Lykke;

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

de lægger sig begge i Jorden, og begge dækkes af Orme!

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Se, jeg kender så vel eders Tanker og de Rænker, I spinder imod mig,

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

når I siger: "Hvor er Stormandens Hus og det Telt, hvor de gudløse bor?"

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Har I aldrig spurgt de berejste og godkendt deres Beviser:

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Den onde skånes på Ulykkens Dag og frelses på Vredens Dag.

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Hvem foreholder ham vel hans Færd, gengælder ham, hvad han gør?

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Til Graven bæres han hen, ved hans Gravhøj holdes der Vagt;

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

i Dalbunden hviler han sødt, Alverden følger så efter, en Flok uden Tal gik forud for ham.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

Hvor tom er den Trøst, som I giver! Eders Svar - kun Svig er tilbage!