Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Brudt er min Ånd, mine Dage slukt, og Gravene venter mig;

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

visselig, Spot er min Del, og bittert er, hvad mit Øje må skue.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Stil Sikkerhed for mig hos dig! Hvem anden giver mig Håndslag?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Thi du lukked deres Hjerte for Indsigt, derfor vil du ikke ophøje dem;

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

den, der forråder Venner til Plyndring, hans Sønners Øjne hentæres.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Til Mundheld har du gjort mig for Folk, jeg er blevet et Jærtegn for dem;

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

mit Øje er sløvet af Kvide, som Skygger er mine Lemmer til Hobe;

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

retsindige stivner af Rædsel ved sligt, over vanhellig harmes den skyldfri,

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

men den retfærdige holder sin Vej, en renhåndet vokser i Kraft.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Men I, mød kun alle frem igen, en Vismand fnder jeg ikke iblandt jer!

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Mine Dage stunder mod Døden, brudt er mit Hjertes Ønsker;

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Natten gør jeg til Dag, Lyset for mig er Mørke;

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

vil jeg håbe, får jeg dog Bolig i Døden, jeg reder i Mørket mit Leje,

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Graven kalder jeg Fader, Forrådnelsen Moder og Søster.

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Hvor er da vel mit Håb, og hvo kan øjne min Lykke?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Mon de vil følge mig ned i Dødsriget, skal sammen vi synke i Støvet?