Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Så tog Job til Orde og svarede:

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

"Nok har jeg hørt af sligt, besværlige Trøstere er I til Hobe!

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Får Mundsvejret aldrig Ende? Hvad ægged dig dog til at svare?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Også jeg kunde tale som I, hvis I kun var i mit Sted, føje mine Ord imod jer og ryste på Hovedet ad jer,

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

styrke jer med min Mund, ej spare på ynksomme Ord!

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Taler jeg, mildnes min Smerte ikke og om jeg tier, hvad Lindring får jeg?

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Dog nu har han udtømt min Kraft, du bar ødelagt hele min Kreds;

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

at du greb mig, gælder som Vidnesbyrd mod mig, min Magerhed vidner imod mig.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Hans Vrede river og slider i mig, han skærer Tænder imod mig. Fjenderne hvæsser Blikket imod mig,

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

de opspiler Gabet imod mig, slår mig med Hån på Kind og flokkes til Hobe omkring mig;

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Gud gav mig hen i Niddingers Vold, i gudløses Hænder kasted han mig.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Jeg leved i Fred, så knuste han mig, han greb mig i Nakken og sønderslog mig; han stilled mig op som Skive,

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

hans Pile flyver omkring mig, han borer i Nyrerne uden Skånsel, udgyder min Galde på Jorden;

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Revne på Revne slår han mig, stormer som Kriger imod mig.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Over min Hud har jeg syet Sæk og boret mit Horn i Støvel;

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

mit Ansigt er rødt af Gråd, mine Øjenlåg hyllet i Mørke,

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

skønt der ikke er Vold i min Hånd, og skønt min Bøn er ren!

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Dølg ikke, Jord, mit Blod, mit Skrig komme ikke til Hvile!

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Alt nu er mit Vidne i Himlen, min Talsmand er i det høje;

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

gid min Ven lod sig finde! Mit Øje vender sig med Tårer til Gud,

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

at han skifter Ret mellem Manden og Gud, mellem Mennesket og hans Ven!

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

Thi talte er de kommende År, jeg skal ud på en Færd, jeg ej vender hjem fra.