Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Mennesket, født af en Kvinde, hans Liv er stakket, han mættes af Uro;

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

han spirer som Blomsten og visner, flyr som Skyggen, står ikke fast.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Og på ham vil du rette dit Øje, ham vil du stævne for Retten!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Ja, kunde der komme en ren af en uren! Nej, end ikke een!

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Når hans Dages Tal er fastsat, hans Måneder talt hos dig, og du har sat ham en uoverskridelig Grænse,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

tag så dit Øje fra ham, lad ham i Fred, at han kan nyde sin Dag som en Daglejer!

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Thi for et Træ er der Håb: Fældes det, skyder det atter, det fattes ej nye Skud;

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

ældes end Roden i Jorden, dør end Stubben i Mulde:

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

lugter det Vand, får det nye Skud, skyder Grene som nyplantet Træ;

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

men dør en Mand, er det ude med ham, udånder Mennesket, hvor er han da?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Som Vand løber ud af Søen og Floden svinder og tørres,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

så lægger Manden sig, rejser sig ikke, vågner ikke, før Himlen forgår, aldrig vækkes han af sin Søvn.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Tag dog og gem mig i Dødens Rige, skjul mig, indtil din Vrede er ovre, sæt mig en Frist og kom mig i Hu!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Om Manden dog døde for atter at leve! Da vented jeg rolig al Stridens Tid, indtil min Afløsning kom;

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

du skulde kalde - og jeg skulde svare længes imod dine Hænders Værk!

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Derimod tæller du nu mine Skridt, du tilgiver ikke min Synd,

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

forseglet ligger min Brøde i Posen, og over min Skyld har du lukket til.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Nej, ligesom Bjerget skrider og falder, som Klippen rokkes fra Grunden,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

som Vandet udhuler Sten og Plaskregn bortskyller Jord, så har du udslukt Menneskets Håb.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

For evigt slår du ham ned, han går bort, skamskænder hans Ansigt og lader ham fare.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Hans Sønner hædres, han ved det ikke, de synker i Ringhed, han mærker det ikke;

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

ikkun hans eget Kød volder Smerte, ikkun hans egen Sjæl volder Sorg.