Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Se, mit Øje har skuet alt dette, mit Øre har hørt og mærket sig det;

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

hvad I ved, ved også jeg, jeg falder ikke igennem for jer.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Men til den Almægtige vil jeg tale, med Gud er jeg sindet at gå i Rette,

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

mens I smører på med Løgn; usle Læger er I til Hobe.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Om I dog vilde tie stille, så kunde I regnes for vise!

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Hør dog mit Klagemål, mærk mine Læbers Anklage!

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Forsvarer I Gud med Uret, forsvarer I ham med Svig?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Vil I tage Parti for ham, vil I træde i Skranken for Gud?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Går det godt, når han ransager eder, kan I narre ham, som man narrer et Menneske?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Revse jer vil han alvorligt, om I lader som intet og dog er partiske.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Vil ikke hans Højhed skræmme jer og hans Rædsel falde på eder?

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Eders Tankesprog bliver til Askesprog, som Skjolde af Ler eders Skjolde.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Ti stille, at jeg kan tale, så overgå mig, hvad der vil!

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

Jeg vil bære mit Kød i Tænderne og tage mit Liv i min Hånd;

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

se, han slår mig ihjel, jeg har intet Håb, dog lægger jeg for ham min Færd.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Det er i sig selv en Sejr for mig, thi en vanhellig vover sig ikke til ham!

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hør nu ret på mit Ord, lad mig tale for eders Ører!

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Se, til Rettergang er jeg rede, jeg ved, at Retten er min!

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Hvem kan vel trætte med mig? Da skulde jeg tie og opgive Ånden!

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Kun for to Ting skåne du mig, så kryber jeg ikke i Skjul for dig:

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Din Hånd må du tage fra mig, din Rædsel skræmme mig ikke!

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Så stævn mig, og jeg skal svare, eller jeg vil tale, og du skal svare!

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Hvor stor er min Skyld og Synd? Lad mig vide min Brøde og Synd!

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Hvi skjuler du dog dit Åsyn og regner mig for din Fjende?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

Vil du skræmme et henvejret Blad, forfølge et vissent Strå,

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

at du skriver mig så bitter en Dom og lader mig arve min Ungdoms Skyld,

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

lægger mine Fødder i Blokken, vogter på alle mine Veje. indkredser mine Fødders Trin!

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

Og så er han dog som smuldrende Trøske, som Klæder, der ædes op af Møl,