Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Min Sjæl er led ved mit Liv, frit Løb vil jeg give min Klage over ham, i min bitre Sjælenød vil jeg tale,

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

sige til Gud: Fordøm mig dog ikke, lad mig vide, hvorfor du tvister med mig!

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Gavner det dig at øve Vold, at forkaste det Værk, dine Hænder danned, men smile til gudløses Råd?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Har du da kødets Øjne, ser du, som Mennesker ser,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

er dine Dage som Menneskets Dage, er dine År som Mandens Dage,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

siden du søger efter min Brøde, leder efter min Synd,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

endskønt du ved, jeg ikke er skyldig; men af din Hånd er der ingen Redning!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Dine Hænder gjorde og danned mig først, så skifter du Sind og gør mig til intet!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Kom i Hu, at du dannede mig som Ler, og til Støv vil du atter gøre mig!

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Mon du ikke hældte mig ud som Mælk og lod mig skørne som Ost,

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

iklædte mig Hud og kød og fletted mig sammen med Ben og Sener?

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Du gav mig Liv og Livskraft, din Omhu vogted min Ånd

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

og så gemte du dog i dit Hjerte på dette, jeg skønner, dit Øjemed var:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Synded jeg, vogted du på mig og tilgav ikke min Brøde.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Fald jeg forbrød mig, da ve mig! Var jeg retfærdig, jeg skulde dog ikke løfte mit Hoved, men mættes med Skændsel, kvæges med Nød.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Knejsed jeg, jog du mig som en Løve, handlede atter ufatteligt med mig;

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

nye Vidner førte du mod mig, øged din Uvilje mod mig, opbød atter en Hær imod mig!

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Hvi drog du mig da af Moders Liv? Jeg burde have udåndet, uset af alle;

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

jeg burde have været som aldrig født, været ført til Graven fra Moders Skød.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Er ej mine Livsdage få? Så slip mig, at jeg kan kvæges lidt,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

før jeg for evigt går bort til Mørkets og Mulmets Land,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

Landet med bælgmørkt Mulm, med Mørke og uden Orden, hvor Lyset selv er som Mørket."