Jeremiah 5

Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, и разберете и потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град.

Løb i Jerusalems Gader, mærk jer, hvad I ser, og søg på dets Torve, om I kan finde nogen, om der er en, som øver Retfærd, lægger Vind på Sandhed, så jeg kan tilgive dem.

Но ако и да казват: Жив е ГОСПОД! — пак лъжливо се кълнат.

Siger de: "Så sandt HERREN lever", sværger de falsk.

ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли истина? Ударил си ги, но не ги заболя; довършил си ги, но не искаха да приемат поправка; втвърдиха лицата си повече от скала, отказаха да се обърнат.

HERRE, dine Øjne ser jo efter Sandhed. Du slog dem, de omvendte sig ikke; du lagde dem øde, de vilde ej tage ved Lære, gjorde Ansigtet hårdere end Flint, vilde ej vende om.

И аз казах: Само простолюдие са, безумни са, защото не знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог.

Da tænkte jeg: "Det er kun Småfolk, Dårer er de, thi de kender ej HERRENs Vej, deres Guds Ret;

Ще отида при големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог. Но и те всички са строшили ярема, разкъсали са връзките.

jeg vil vende mig til de store og tale med dem, de kender da HERRENs Vej, deres Guds Ret!" Men alle havde sønderbrudt Åget, sprængt deres Bånd.

Затова лъв от гората ще ги убие, вълк от степта ще ги изтреби, леопард ще дебне край градовете им; всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, умножиха се отстъпничествата им.

Derfor skal en Løve fra Skoven slå dem, en Ulv fra Ødemarken hærge dem, en Panter lure ved Byerne; enhver, som går derfra, rives sønder; thi talrige er deres Synder, mange deres Frafald.

Как да ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и се кълнат в онези, които не са богове. Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в домовете на блудниците.

Hvor kan jeg vel tilgive dig? Dine Sønner forlod mig og svor ved Guder, som ikke er Guder. Når jeg mætted dem, horede de, slog sig ned i Skøgens Hus;

Похотливи са като охранени коне, всеки цвили след жената на ближния си.

de blev fede, gejle Hingste, de vrinsker hver efter Næstens Hustru.

Няма ли да накажа това? — заявява ГОСПОД. И няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ?

Skal jeg ikke hjemsøge sligt? så lyder det fra HERREN, skal ikke min Sjæl tage Hævn over sligt et Folk?

Качете се на стените му и събаряйте, но не изтребвайте напълно. Откършете клонките му, защото не са на ГОСПОДА,

Stig op på dets Mure, læg øde, men ikke helt! Ryk Rankerne op, thi HERREN tilhører de ikke.

защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД.

Thi svigefulde er de imod mig, Israels Hus og Judas Hus, så lyder det fra HERREN.

Отрекоха се от ГОСПОДА и казаха: Не е Той, и няма да ни постигне зло, и меч и глад няма да видим.

De fornægter HERREN og siger: "Det betyder intet! Ulykke kommer ej over os, vi skal ikke se Sværd og Hunger;

И пророците са вятър и словото ГОСПОДНО не е в тях. На тях нека стане така!

Profeterne bliver til Vind, Guds Ord er ej i dem; gid Ordet må ramme dem selv!"

Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ — дърва, и ще ги пояде.

Derfor, så siger HERREN, Hærskarers Gud: Fordi I siger dette Ord, se, derfor gør jeg mine Ord i din Mund til Ild og dette Folk til Brænde, som Ild skal fortære.

Ето, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, доме израилев, заявява ГОСПОД. Народ силен е той, народ старовременен, народ чийто език не знаеш и не разбираш какво говори.

Se, jeg bringer over eder et Folk fra det fjerne, Israels Hus, så lyder det fra HERREN, et Folk, som er stærkt, et Folk fra Fortids Dage, et Folk, hvis Mål du ej kender, hvis Tale du ikke fatter;

Колчанът му е като гроб отворен; те всички са силни мъже.

som en åben Grav er dets kogger, de er alle Kæmper;

И ще пояде жетвата ти и хляба ти, ще поядат синовете ти и дъщерите ти; ще пояде стадата ти от дребен и едър добитък; ще пояде лозята ти и смокините ти; ще разбият с меч укрепените ти градове, на които разчиташ.

det skal æde dit Korn og dit Brød, det skal æde dine Sønner og Døtte, det skal æde dit Småkvæg og Hornkvæg, det skal æde din Vinstok og dit Figentræ; med Sværd skal de lægge dine Fæstninger øde, dem, som du stoler på.

Но и в онези дни, заявява ГОСПОД, няма да ви изтребя докрай.

Men selv i de Dage, lyder det fra HERREN, vil jeg ikke udslette eder.

И когато кажете: Защо ГОСПОД, нашият Бог, ни направи всичко това? — тогава им кажи: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове в земята си, така ще служите на чужденци в земя, която не е ваша.

Og når de siger: "Hvorfor har HERREN vor Gud gjort os alt det?" sig så til dem: "Som I forlod mig og tjente fremmede Guder i eders Land, således skal I tjene som fremmede i et Land, der ikke er eders."

Известете това на якововия дом и го прогласете в Юда, и кажете:

Forkynd dette i Jakobs Hus og kundgør det i Juda:

Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!

Hør dette, du tåbelige Folk, som er uden Forstand, som har Øjne, men ikke ser, og Ører, men ikke hører:

От Мен ли не се боите? — заявява ГОСПОД. — И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?

Vil I ikke frygte mig, lyder det fra HERREN, eller bæve for mit Åsyn? Jeg, som gjorde. Sandet til Havets Grænse, et evigt Skel, som det ikke kan overskride; selv om det bruser, evner det intet; om end dets Bølger larmer, kan de ikke overskride det.

Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.

Dette Folk har et trodsigt og genstridigt Hjerte, de faldt fra og gik bort.

Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд — и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!

De siger ikke i deres Hjerte: "Lad os frygte HERREN vor Gud, som giver os Regn, Tidligregn og Sildigregn, til rette Tid og sikrer os Ugerne, da der skal høstes."

Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.

Eders Misgerninger bragte dem i Ulave, eders Synder unddrog eder det gode.

Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.

Thi der findes gudløse i mit Folk; de ligger på Lur, som Fuglefængere dukker de sig; de sætter Fælder, de fanger Mennesker.

Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.

Som et Bur er fuldt af Fugle, således er deres Huse fulde af Svig; derfor blev de store og rige.

Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.

De er tykke og fede; og så strømmer de over med onde Ord; de hævder ikke den faderløses Ret, at det måtte gå dem vel, og hjælper ikke de fattige til deres Ret.

Няма ли да накажа за това? — заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ като този?

Skulde jeg ikke hjemsøge sligt? lyder det fra HERREN; skulde min Sjæl da ikke tage Hævn over sligt et Folk?

Удивително и ужасяващо нещо стана в земята:

Gyselige, grufulde Ting går i Svang i Landet;

Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?

Profeterne profeterer Løgn, Præsterne skraber til sig, og mit Folk vil have det så. Men hvad vil I gøre, når Enden kommer?