James 3

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

Mine Brødre! ikke mange af eder bør blive Lærere, såsom I vide, at vi skulle få en desto tungere Dom.

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Thi vi støde alle an i mange Ting; dersom nogen ikke støder an i Tale, da er han en fuldkommen Mand, i Stand til også at holde hele Legemet i Tomme.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

Men når vi lægge Bidsler i Hestenes Munde, for at de skulle adlyde os, så dreje vi også hele deres Legeme.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Se, også Skibene, endskønt de ere så store og drives af stærke Vinde, drejes med et såre lidet Ror, hvorhen Styrmandens Hu står.

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

Således er også Tungen et lille Lem og fører store Ord. Se, hvor lille en Ild der stikker så stor en Skov i Brand!

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

Og Tungen er en Ild. Som en Verden af Uretfærdighed sidder Tungen iblandt vore Lemmer; den besmitter hele Legemet og sætter Livets Hjul i Brand, selv sat i Brand af Helvede.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

Thi enhver Natur, både Dyrs og Fugles, både Krybdyrs og Havdyrs, tæmmes og er tæmmet af den menneskelige Natur;

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

men Tungen kan intet Menneske tæmme, det ustyrlige Onde, fuld af dødbringende Gift.

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

Med den velsigne vi Herren og Faderen, og med den forbande vi Menneskene, som ere blevne til efter Guds Lighed.

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Af den samme Mund udgår Velsignelse og Forbandelse. Mine Brødre! dette bør ikke være så.

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Mon en Kilde udgyder sødt Vand og besk Vand af det samme Væld?

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Mon et Figentræ, mine Brødre! kan give Oliven, eller et Vintræ Figener? Heller ikke kan en Salt Kilde give fersk Vand.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Er nogen viis og forstandig iblandt eder, da vise han ved god Omgængelse sine Gerninger i viis Sagtmodighed!

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Men have I bitter Avind og Rænkesyge i eders Hjerter, da roser eder ikke og lyver ikke imod Sandheden!

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

Dette er ikke den Visdom, som kommer ovenfra, men en jordisk, sjælelig, djævelsk;

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

thi hvor der er Avind og Rænkesyge, der er Forvirring og al ond Handel.

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Men Visdommen herovenfra er først ren, dernæst fredsommelig, mild, føjelig, fuld at Barmhjertighed og gode Frugter, upartisk, uden Skrømt.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

Men Retfærdigheds Frugt såes i Fred for dem, som stifte Fred.