Hosea 9

Не се радвай, Израилю, до възторг, като народите, защото ти блудства и отстъпи от своя Бог, обикна заплата по всички хармани за жито.

Israel, glæd dig ikke med Folkets jubel, ved Hor veg du bort fra din Gud, på hver en Tærskeplads elsker du Skøgens Løn.

Харманът и линът няма да ги хранят и младото вино ще изчезне от него.

Tærskeplads og Perse skal ej kendes ved dem, og Mosten slår fejl for dem.

Няма да живеят в ГОСПОДНАТА земя, а Ефрем ще се върне в Египет и ще ядат нечисто в Асирия.

Ej skal de blive i HERRENs Land; til Ægypten skal Efraim tilbage, spise uren Føde i Assur.

Няма да принасят на ГОСПОДА възлияния от вино и жертвите им няма да Му бъдат угодни, ще им бъдат като хляб на скръб — всички, които го ядат, ще се омърсяват; защото хлябът им ще бъде за живота им и няма да влезе в ГОСПОДНИЯ дом.

Ej skal de udgyde Vin for HERREN, ej heller gøre Slagtoffer rede. Som Sørgebrød er deres Brød, det gør hver, som spiser det uren: thi Hungeren kræver alt Brødet, i HERRENs Hus kommer intet.

Какво ще правите в деня на определения празник и в деня на ГОСПОДНИЯ празник?

Hvad gør I på Højtidsdagen, på HERRENs Festdag?

Защото, ето, отидоха си от опустошението; Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе, коприви ще наследят сребърните им скъпоценности, в шатрите им ще има тръни.

Slipper de bort fra Vold, skal Ægypten sanke dem op og Memfis jorde dem; deres kostbare Sølvtøj skal Tidsler arve, Nælder skal bo i deres Telte.

Дойдоха дните на наказанието, дойдоха дните на отплатата — ще познае това Израил. Пророкът обезумя, духовният човек полудя поради многото ти беззакония и голямата омраза.

Hjemsøgelsens Dage kommer, Gengældelsens Dage, det skal Israel mærke. "Afsindig er Profeten, forrykt den af Ånden grebne" fordi din Brøde er stor og Fjendskabet stort!

Стражът Ефрем, пророкът, е до моя Бог. Примка на птицеловец има по всичките му пътища и омраза — в дома на неговия Бог.

I sin Guds Hus lurer Efraim på Profeten; der er Snarer på alle hans Veje, man gør Faldgruben dyb.

Дълбоко се поквариха както в дните на Гавая. Той ще помни беззаконието им, ще накаже греховете им.

Det er som i Gibeas Dage, han mindes deres Skyld og straffer deres Synder.

Намерих Израил като грозде в пустиня, видях бащите ви като първозрелите на смокинята в началото й. Но те отидоха при Ваал-Фегор, посветиха се на срамота и станаха гнусни като любовника си.

Som Druer i Ørkenen fandt jeg Israel, som tidligmodne Figner på Træet så jeg eders Fædre. De kom til Baal-Peor, til Skændselen viede de sig, som Efraims Elskere blev de en væmmelig Hob.

Ефрем е като птица, славата му ще отлети. Няма раждане, няма утроба, няма зачатие.

Deres Herlighed flyver som Fugle, Fødsel, Svangerskab, Undfangelse forbi!

Но и да отгледат синовете си, пак ще ги лиша от тях, — човек да не остане; защото горко им, когато се оттегля от тях!

Ja, selv om de opfostrer Sønner, jeg lader dem dø ud uden Børn. Ja, ve også dem, når jeg viger fra dem!

Ефрем Ми се видя като Тир, насаден на пасбище, но Ефрем ще изведе синовете си за убиеца.

Efraim så jeg som en Mand, der gør Jagt på sine Børn; thi Efraim selv fører Sønnerne ud til Bøddelen.

Дай им, ГОСПОДИ! Какво да дадеш? Дай им утроба, която помята, и сухи гърди!

Giv dem, HERRE ja hvad skal du give? Du give dem barnløst Skød og golde Bryster!

Цялата им злина е в Галгал, защото там ги намразих. Заради злите им дела ще ги изгоня от дома Си. Няма повече да ги обичам! Всичките им първенци са бунтовници.

I Gilgal er al deres Ondskab, der fik jeg Had til dem; for deres onde Gerninger driver jeg dem ud af mit Hus; jeg elsker dem ikke mer, genstridige er alle deres Fyrster.

Ефрем е поразен, изсъхна коренът им, плод няма да родят; и дори да родят, ще умъртвя любимата рожба на утробата им.

Efraim er ramt, dets Rod er vissen, de bærer slet ingen Frugt; og får de end Børn, jeg dræber den dyre Livsfrugt.

Моят Бог ще ги отхвърли, защото не Го послушаха, и ще бъдат бежанци между народите.

Deres Gud vil forkaste dem, fordi de ej adlød ham; hjemløse bliver de blandt Folkene.