Hosea 13

Когато Ефрем говореше, наставаше трепет; той се издигна в Израил, но съгреши чрез Ваал и умря.

Når Efraim talte, skjalv man, i Israel var han fyrste, han forbrød sig med Ba'alog døde.

И сега продължават да грешат и си правят леяни идоли от среброто си, образи според собственото си разбиране; всички са произведение на майстори; за тях се казва: Хората, които жертват, целуват телетата!

Nu bliver de ved at synde og laver sig støbte Guder, dannet som Billeder af Sølv, Arbejderes Værk til Hobe; de siger: "Til dem skal I ofre!" Mennesker kysser Kalve!

Затова ще бъдат като утринния облак и като росата, която рано изчезва, като плява, отвята от хармана, и като дим от комин.

Derfor: som Morgentåge, som Duggen, der årle svinder, som Avner, der blæses fra Lo, som Røg fra Røghul skal de blive.

Но Аз съм ГОСПОД, твоят Бог от египетската земя; друг Бог освен Мен да не познаваш, и няма спасител освен Мен.

Og jeg er HERREN din Gud, fra du var i Ægyptens Land; du kender ej Gud uden mig, uden mig er der ingen Frelser;

Аз те познавах в пустинята, в земята на голямата суша.

jeg var din Vogter i Ørken, den svidende Tørkes Land.

Според пашата си се наситиха, наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха.

Som de græssede, åd de sig mætte, ja mætte, men Hjertet blev stolt; derfor glemte de mig.

И Аз им станах като лъв, като леопард дебна на пътя;

Så blev jeg for dem som en Løve, en lurende Panter ved Vejen,

ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, и ще разкъсам гърдите им; там ще ги поям като лъвица, полските зверове ще ги разкъсат.

jeg falder over dem som Bjørnen, hvis Unger man tog. Jeg sønderriver dem Brystet, Hunde skal æde deraf, Markens Dyr flå dem sønder.

Това те погуби, Израилю, че си против Мен, против своята помощ.

Når Ulykken kommer, Israel, hvor mon du da finder Hjælp?

И къде е сега царят ти, да те избави във всичките ти градове? И къде са съдиите ти, за които каза: Дай ми цар и князе?

Hvor er da din Konge til Frelse for dig i alle dine Byer, Herskerne, om hvem du siger: "Giv mig dog Konge og Fyrster!"

Дадох ти цар в гнева Си и го махнах в яростта Си.

Jeg giver dig Konge i Vrede og fjerner ham atter i Harme.

Беззаконието на Ефрем е вързано, грехът му е задържан.

Tilbundet er Efraims Brøde, hans Synd gemt hen.

Болки на родилка ще го сполетят. Той е неразумен син, защото не застава на време на отвора на утробата.

Hans Fødselsstunds Veer er der, men sært er Barnet, som ej kommer frem i Tide, så Fødselen får Ende.

От силата на Шеол ще ги откупя, от смърт ще ги изкупя. О, смърт, къде са язвите ти? О, Шеол, къде е гибелта ти? Разкаянието е скрито от очите Ми.

Dem skal jeg fri fra Dødsriget, løse fra Døden! Nej, Død, hvor er din Pest, Dødsrige, hvor er din Sot? Til Mildhed kender jeg ej, thi et sært Barn er han.

Ако и да е той плодовит между братята си, ще дойде източен вятър; вятър от ГОСПОДА ще се надигне от пустинята и изворът му ще пресекне, и кладенецът му ще пресъхне. Той ще ограби съкровищницата на всичките му скъпоценни вещи.

En Østenstorm, Herrens Ånde, bruser frem fra Ørken, løfter sig, tørrer hans Væld, gør hans Kilde tør, den tager hans Skatkammer med alle dets Skatte.

Самария ще носи вината си, защото въстана против своя Бог. Ще паднат от меч, децата им ще бъдат смазани и бременните им жени — разпорени.

Samaria skal bøde, thi det stod sin Gud imod. For Sværd skal de falde, Børnene knuses, frugtsommelige Kvinders Liv rives op.