Hebrews 5

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

Thi hver Ypperstepræst tages iblandt Mennesker og indsættes for Mennesker til Tjenesten for Gud, for at han skal frembære både Gaver og Slagtofre for Synder,

и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

som en, der kan bære over med de vankundige og vildfarende, eftersom han også selv er stedt i Skrøbelighed

И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

og for dens Skyld må frembære Syndoffer, som for Folket således også for sig selv

И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

Og ingen tager sig selv den Ære, men han kaldes af Gud, ligesom jo også Aron.

Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

Således har ej heller Kristus tillagt sig selv den Ære at blive Ypperstepræst, men den, som sagde til ham: "Du er min Søn, jeg har født dig i Dag,"

както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

som han jo også siger et andet Sted: "Du er Præst til evig Tid, efter Melkisedeks Vis,"

Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

han, som i sit Køds Dage med stærkt Råb og Tårer frembar Bønner og ydmyge Begæringer til den, der kunde frelse ham fra Døden, og blev bønhørt i sin Angst,

въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

og således, endskønt han var Søn, lærte Lydighed af det, han led,

и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;

og efter at være fuldkommet blev Årsag til evig Frelse for alle dem, som lyde ham,

наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

idet han af Gud blev kaldt Ypperstepræst efter Melkisedeks Vis.

Върху това имаме да кажем много неща, които са трудни за поясняване, защото сте станали лениви да слушате.

Herom have vi meget at sige, og det er vanskeligt at forklare, efterdi I ere blevne sløve til at høre.

Понеже според изтеклото време трябваше вече да сте учители, а вие имате нужда да ви учи някой отново на най-простите основи на Божиите слова и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна.

Thi skønt I efter Tiden endog burde være Lærere, trænge I atter til, at man skal lære eder Begyndelsesgrundene i Guds Ord, og I ere blevne sådanne, som trænge til Mælk og ikke til fast Føde.

Понеже всеки, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е невръстен,

Thi hver, som får Mælk, er ukyndig i den rette Tale, thi han er spæd;

а твърдата храна е за пълнолетните, които благодарение на навика имат сетива да разпознават добро и зло.

men for de fuldkomne er den faste Føde, for dem, som på Grund af deres Erfaring have Sanserne øvede til at skelne mellem godt og ondt.