Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Godt Navn er bedre end ypperlig Salve, Dødsdag bedre end Fødselsdag;

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

bedre at gå til et Sørgehus end at gå til et Gildehus; thi hist er alle Menneskers Ende, og de levende bør tage det til Hjerte

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Bedre Græmmelse end Latter, thi er Minerne mørke, har Hjertet det godt.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

De vises Hjerte er i Sørgehuset. Tåbernes Hjerte i Glædeshuset.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Bedre at høre på Vismands Skænd end at høre på Tåbers Sang.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Som Tjørnekvistes Knitren under Gryden er Tåbers Latter; også det er Tomhed.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Thi uredelig Vinding gør Vismand til Dåre, og Stikpenge ødelægger Hjertet.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

En Sags Udgang er bedre end dens Indgang, Tålmod er bedre end Hovmod.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Vær ikke hastig i dit Sind til at græmmes, thi Græmmelse bor i Tåbers Bryst.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Spørg ikke: "Hvoraf kommer det, at de gamle Dage var bedre end vore?" Thi således spørger du ikke med Visdom.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Bedre er Visdom end Arv, en Fordel for dem, som skuer Solen;

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

thi Visdom skygger, som Penge skygger, men Kundskabs Fortrin er dette, at Visdom holder sin Mand i Live.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Se på Guds Værk! Hvo kan rette, hvad han har gjort kroget?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Vær ved godt Mod på den gode Dag og indse på den onde Dag, at Gud skabte denne såvel som hin, for at Mennesket ikke skal finde noget efter sig.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Begge Dele så jeg i mine tomme Dage: Der er retfærdige, som omkommer i deres Retfærdighed, og der er gudløse, som lever længe i deres Ondskab.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Vær ikke alt for retfærdig og te dig ikke overvættes viis; hvorfor vil du ødelægge dig selv?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Vær ikke alt for gudløs og vær ingen Dåre; hvorfor vil du dø i Utide?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Det bedste er, at du fastholder det ene og ikke slipper det andet; thi den, der frygter Gud, vil undgå begge Farer.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Visdom gør Vismand stærkere end ti Magthavere i Byen.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Thi intet Menneske er så retfærdigt på Jorden, at han kun gør gode Gerninger og aldrig synder.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Giv ikke Agt på alle de Ord, Folk siger, at du ikke skal høre din Træl forbande dig;

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

thi du ved med dig selv, at også du mange Gange har forbandet andre.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Alt dette ransagede jeg med Visdom; jeg tænkte: "Jeg vil vorde viis." Men Visdom holdt sig langt fra mig;

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Tingenes Grund er langt borte, så dyb, så dyb; hvem kan finde den?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Jeg tog mig for at vende min Hu til Kundskab og Granskning og til at søge efter Visdom og sikker Viden og til at kende, at Gudløshed er Tåbelighed, Dårskab Vanvid.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Og beskere end Døden fandt jeg Kvinden, thi hun er et Fangegarn; hendes Hjerfe er et Net og hendes Arme Lænker. Den, som er Gud kær, undslipper hende, men Synderen bliver hendes Fange.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Se, det fandt jeg ud, sagde Prædikeren, ved at lægge det ene til det andet for at drage min Slutning.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Hvad min Sjæl stadig søgte, men ikke fandt, er dette: Een Mand fandt jeg blandt tusind, men en Kvinde fandt jeg ikke i hele Flokken.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Dog se, det fandt jeg, at Gud har skabt Menneskene, som de bør være; men de har så mange sære Ting for.