Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Ord af Prædikeren, Davids Søn, Konge i Jerusalem.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Endeløs Tomhed, sagde Prædikeren, endeløs Tomhed, alt er Tomhed!

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Hvad Vinding har Mennesket af al den Flid, han gør sig under Solen?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Slægt går, og Slægt kommer, men Jorden står til evig Tid.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Sol står op, og Sol går ned og haster igen til sin Opgangs Sted.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Vinden går mod Syd og drejer mod Nord, den drejer atter og atter og vender tilbage til samme Kredsløb.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Alle Bække løber i Havet, men Havet bliver ikke fuldt; det Sted, til hvilket Bækkene løber, did bliver de ved at løbe.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Alting slider sig træt; Mand hører ikke op med at tale, Øjet bliver ikke mæt af at se, Øret ej fuldt af at høre.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Det, der kommer, er det, der var, det, der sker, er det, der skete; der er slet intet nyt under Solen.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Kommer der noget, om hvilket man siger: "Se, her er da noget nyt!"det har dog for længst været til i Tiderne forud for os

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Ej mindes de svundne Slægter, og de ny, som kommer engang, skal ej heller mindes af dem, som kommer senere hen.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Jeg, Prædikeren, var Konge over Israel i Jerusalem.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Jeg vendte min Hu til at ransage og med Visdom udgranske alt, hvad der sker under Himmelen; det er et ondt Slid, som Gud har givet Menneskens Børn at slide med.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Jeg så alt, hvad der sker under Solen, og se, det er alt sammen Tomhed og Jag efter Vind.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Kroget kan ej blive lige, og halvt kan ej blive helt.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Jeg tænkte ved mig selv: "Se, jeg har vundet større og rigere Visdom end alle de, der før mig var over Jerusalem, og mit Hjerte har skuet Visdom og Kundskab i Fylde."

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Jeg vendte min Hu til at fatte, hvad der er Visdom og Kundskab, og hvad der er Dårskab og Tåbelighed; jeg skønnede, at også det er Jag efter Vind.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Thi megen Visdom megen Græmmelse, øget Kundskab øget Smerte.