Acts 4

И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

Men medens de talte til Folket, kom Præsterne og Høvedsmanden for Helligdommen og Saddukæerne over dem,

възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

da de harmedes over, at de lærte Folket og i Jesus forkyndte Opstandelsen fra de døde.

И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

Og de lagde Hånd på dem og satte dem i Forvaring til den følgende Dag; thi det var allerede Aften.

А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

Men mange af dem, som havde hørt Ordet, troede, og Tallet på Mændene blev omtrent fem Tusinde.

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

Men det skete Dagen derefter, at deres Rådsherrer og Ældste og skriftkloge forsamlede sig i Jerusalem,

първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

ligeså Ypperstepræsten Annas og Kajfas og Johannes og Alexander og alle, som vare af ypperstepræstelig Slægt.

И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

Og de stillede dem midt iblandt sig og spurgte: "Af hvad Magt eller i hvilket Navn have I gjort dette?"

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Da sagde Peter, fyldt med den Helligånd, til dem: "I Folkets Rådsherrer og Ældste!

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

Når vi i Dag forhøres angående denne Velgerning imod en vanfør Mand, om hvorved han er bleven helbredt;

нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

da skal det være eder alle og hele Israels Folk vitterligt, at ved Jesu Kristi Nazaræerens Navn, hvem I have korsfæstet, hvem Gud har oprejst fra de døde, ved dette Navn er det, at denne står rask her for eders Øjne,

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

Han er den Sten, som blev agtet for intet af eder, I Bygningsmænd, men som er bleven til en Hovedhjørnesten.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

Og der er ikke Frelse i nogen anden; thi der er ikke noget andet Navn under Himmelen, givet iblandt Mennesker, ved hvilket vi skulle blive frelste."

А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

Men da de så Peters og Johannes Frimodighed og kunde mærke, at de vare ulærde Mænd og Lægfolk, forundrede de sig, og de kendte dem, at de havde været med Jesus.

Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

Og da de så Manden, som var helbredt, stå hos dem, havde de intet at sige derimod.

И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

Men de bøde dem at træde ud fra Rådet og rådførte sig med hverandre og sagde:

казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

"Hvad skulle vi gøre med disse Mennesker? thi at et vitterligt Tegn er sket ved dem, det er åbenbart for alle dem, som bo i Jerusalem, og vi kunne ikke nægte det.

Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

Men for at det ikke skal komme videre ud iblandt Folket, da lader os true dem til ikke mere at tale til noget Menneske i dette Navn."

И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

Og de kaldte dem ind og forbøde dem aldeles at tale eller lære i Jesu Navn.

Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

Men Peter og Johannes svarede og sagde til dem: "Dømmer selv. om det er ret for Gud at lyde eder mere end Gud.

защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

Thi vi kunne ikke lade være at tale om det, som vi have set og hørt."

А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

Men de truede dem end mere og løslode dem, da de ikke kunde udfinde, hvorledes de skulde straffe dem, for Folkets Skyld; thi alle priste Gud for det, som var sket.

Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Thi den Mand, på hvem dette Helbredelsestegn var sket, var mere end fyrretyve År gammel.

И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

Da de nu vare løsladte, kom de til deres egne og fortalte dem alt, hvad Ypperstepræsterne og de Ældste havde sagt til dem.

А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

Men da de hørte dette, opløftede de endrægtigt Røsten til Gud og sagde: "Herre, du, som har gjort Himmelen og Jorden og Havet og alle Ting, som ere i dem,

Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

du, som har sagt ved din Tjener Davids Mund: "Hvorfor fnyste Hedninger, og Folkeslag oplagde forfængelige Råd?

Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

Jordens Konger rejste sig, og Fyrsterne samlede sig til Hobe imod Herren og imod hans Salvede."

Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

Ja, de have i Sandhed forsamlet sig i denne Stad imod din hellige Tjener Jesus, hvem du har salvet, både Herodes og Pontius Pilatus tillige med Hedningerne og Israels Folkestammer

за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

for at gøre det, som din Hånd og dit Råd forud havde bestemt skulde ske.

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

Og nu, Herre! se til deres Trusler, og giv dine Tjenere at tale dit Ord med al Frimodighed,

като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

idet du udrækker din Hånd til Helbredelse, og der sker Tegn og Undere ved din hellige Tjeners Jesu Navn."

И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

Og da de havde bedt, rystedes Stedet, hvor de vare forsamlede; og de bleve alle fyldte med den Helligånd, og de talte Guds Ord med Frimodighed.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

Men de troendes Mængde havde eet Hjerte og een Sjæl; og end ikke een kaldte noget af det, han ejede, sit eget; men de havde alle Ting fælles.

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

Og med stor Kraft aflagde Apostlene Vidnesbyrdet om den Herres Jesu Opstandelse, og der var stor Nåde over dem alle.

А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

Thi der var end ikke nogen trængende iblandt dem; thi alle de, som vare Ejere af Jordstykker eller Huse, solgte dem og bragte Salgssummerne

и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

og lagde dem for Apostlenes Fødder; men der blev uddelt til enhver, efter hvad han havde Trang til.

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

Og Josef, som af Apostlene fik Tilnavnet Barnabas, (det er udlagt: Trøstens Søn), en Levit, født på Kypern

като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

som ejede en Jordlod, solgte den og bragte Pengene og lagde dem for Apostlenes Fødder.