II Corinthians 6

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

Men som Medarbejdere formane vi også til, at I ikke forgæves må have modtaget Guds Nåde;

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

(han siger jo: "På en behagelig Tid bønhørte jeg dig, og på en Frelsens Dag hjalp jeg dig." Se, nu er det en velbehagelig Tid, se, nu er det en Frelsens Dag;)

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

og vi give ikke i nogen Ting noget Anstød, for at Tjenesten ikke skal blive lastet;

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

men i alting anbefale vi som Guds Tjenere os selv ved stor Udholdenhed i Trængsler, i Nød, i Angster,

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

under Slag, i Fængsler, under Oprør, under Besværligheder, i Nattevågen, i Faste,

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

ved Renhed, ved Kundskab, ved Langmodighed, ved Velvillighed, ved den Helligånd, ved uskrømtet Kærlighed,

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

ved Sandheds Ord, ved Guds Kraft, ved Retfærdighedens Våben både til Angreb og Forsvar;

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

ved Ære og Vanære, ved ondt Rygte og godt Rygte; som Forførere og dog sanddru;

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

som ukendte og dog velkendte; som døende, og se, vi leve; som de, der tugtes, dog ikke til Døde;

като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

som bedrøvede, dog altid glade; som fattige, der dog gøre mange rige; som de, der intet have, og dog eje alt.

О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

Vor Mund er opladt over for eder, Korinthiere! vort Hjerte er udvidet.

На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.

I have ikke snæver Plads i os, men der er snæver Plads i eders Hjerter.

Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.

Men ligeså til Gengæld (jeg taler som til mine Børn), må også I udvide eders Hjerter!

Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Drager ikke i ulige Åg med vantro; thi hvad Fællesskab har Retfærdighed og Lovløshed? eller hvad Samfund har Lys med Mørke?

И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?

Hvad Samklang er der mellem Kristus og Belial? eller hvad Delagtighed har en troende med en vantro?

И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: ?Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“

Hvad Samstemning har Guds Tempel med Afguder? Thi vi ere den levende Guds Tempel, ligesom Gud har sagt: "Jeg vil bo og vandre iblandt dem, og jeg vil være deres Gud, og de skulle være mit Folk."

Затова, ?излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, ?и не се допирайте до нечисто“, и: ?Аз ще ви приема,

"Derfor går ud fra dem og udskiller eder fra dem, siger Herren, og rører ikke noget urent; og jeg vil antage mig eder,"

и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.

"og jeg vil være eders Fader, og I skulle være mine Sønner og Døtre, siger Herren, den Almægtige."