Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Já jsem růže Sáronská, a lilium při dolinách.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Jako lilium mezi trním, tak přítelkyně má mezi pannami.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Jako jabloň mezi dřívím lesním, tak milý můj mezi mládenci. V stínu jeho žádostiva jsem byla seděti, a sedímť; nebo ovoce jeho sladké jest ústům mým.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Uvedl mne na hody, maje za korouhev lásku ke mně.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Očerstvětež mne těmi flašemi, posilňte mne těmi jablky, nebo umdlévám milostí,

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Levice jeho pod hlavou mou, a pravicí svou objímá mne.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Zavazujiť vás přísahou, dcery Jeruzalémské, skrze srny a laně polní, abyste nebudily a nevyrážely ze sna milého mého, dokudž by nechtěl.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Hlas milého mého, aj, onť se béře, skáče po těch horách, poskakuje na těch pahrbcích.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Podobný jest milý můj srně aneb mladému jelenu; aj, on stojí za stěnou naší, vyhlédá z oken, patří skrze mříži.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Ozval se milý můj, a řekl mi: Vstaň, přítelkyně má, krásná má, a poď.

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Nebo aj, zima pominula, prška přestala a odešla.

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Kvítíčko se ukazuje po zemi, čas prozpěvování přišel, a hlas hrdličky slyší se v krajině naší.

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Fík vypustil holičky své, a réví rozkvetlé vydalo vůni. Vstaniž, přítelkyně má, krásná má, a poď.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Holubičko má, v rozsedlinách skalních, v skrýši příkré, ukaž mi oblíčej svůj, nechať slyším hlas tvůj; nebo hlas tvůj libý jest, a oblíčej tvůj žádostivý.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Zlapejte nám lišky, lišky maličké, ješto škodu dělají na vinicích, poněvadž vinice naše kvete.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Milý můj jest můj, a já jeho, jenž pase mezi lilium.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Ažby zavítal ten den, a utekli by stínové ti, navratiž se, připodobni se, milý můj, srně neb mladému jelenu na horách Beter.