Romans 8

И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.

A protož neníť již žádného odsouzení těm, kteříž jsou v Kristu Ježíši, totiž nechodícím podle těla, ale podle Ducha.

Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Nebo zákon Ducha života v Kristu Ježíši, vysvobodil mne od zákona hřícha a smrti.

Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

Nebo seč nemohl býti Zákon, byv mdlý pro tělo, Bůh poslav Syna svého v podobnosti těla hřícha, a to příčinou hřícha, odsoudil hřích na těle,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

Aby spravedlnost Zákona vyplněna byla v nás, kteříž nechodíme podle těla, ale podle Ducha.

Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.

Ti zajisté, kteříž jsou podle těla živi, chutnají to, což jest těla, ale ti, kteříž jsou živi podle Ducha, oblibují to, což jest Ducha.

Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

Nebo smýšlení těla jest smrt, smýšlení pak Ducha život a pokoj,

Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.

Protože smýšlení těla jest nepřátelské Bohu; nebo Zákonu Božímu není poddáno, a aniž hned může býti.

И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

Protož ti, kteříž jsou v těle, Bohu se líbiti nemohou.

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Vy pak nejste v těle, ale v Duchu, poněvadž Duch Boží přebývá v vás. Jestližeť pak kdo Ducha Kristova nemá, tenť není jeho.

Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

A jest-liť Kristus v vás, tedy ač tělo umrtveno jest pro hřích, však duch živ jest pro spravedlnost.

И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

Jestližeť pak Duch toho, kterýž vzkřísil Ježíše z mrtvých, přebývá v vás, ten, kterýž vzkřísil Krista z mrtvých, obživí i smrtelná těla vaše, pro přebývajícího Ducha jeho v vás.

И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.

A takž tedy, bratří, dlužníciť jsme ne tělu, abychom podle těla živi byli.

Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.

Nebo budete-li podle těla živi, zemřete; pakli byste Duchem skutky těla mrtvili, živi budete.

Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

Nebo kteřížkoli Duchem Božím vedeni bývají, ti jsou synové Boží.

Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

Nepřijali jste zajisté Ducha služby opět k bázni, ale přijali jste Ducha synovství, v němžto voláme Abba, totiž Otče.

Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

A tenť Duch osvědčuje duchu našemu, že jsme synové Boží.

И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.

A jestliže synové, tedy i dědicové, dědicové zajisté Boží, spolu pak dědicové Kristovi, však tak, jestliže spolu s ním trpíme, abychom spolu i oslaveni byli.

Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

Nebo tak za to mám, že nejsou rovná utrpení nynější oné budoucí slávě, kteráž se zjeviti má na nás.

Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

Nebo pečlivé očekávání všeho stvoření očekává žádostivého zjevení synů Božích.

Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

Marnosti zajisté poddáno jest stvoření, nechtě, ale pro toho, kterýž je poddal,

с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

V naději, že i ono vysvobozeno bude od služby porušení a přivedeno v svobodu slávy synů Božích.

Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

Nebo víme, že všecko stvoření spolu lká a spolu ku porodu pracuje až posavad,

и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

A netoliko ono, ale i my, prvotiny Ducha mající, i myť také sami v sobě lkáme, zvolení synů Božích očekávajíce, a tak vykoupení těla našeho.

Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

Nebo nadějí spaseni jsme. Naděje pak, kteráž se vidí, není naděje. Nebo což kdo vidí, proč by se toho nadál?

Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

Pakli čehož nevidíme, toho se nadějeme, tedy toho skrze trpělivost očekáváme.

Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.

Ano také i Duch svatý pomocen jest mdlobám našim. Nebo zač bychom se měli modliti, jakž by náleželo, nevíme, ale ten Duch prosí za nás lkáními nevypravitelnými.

А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.

Ten pak, kterýž jest zpytatel srdcí, zná, jaký by byl smysl Ducha, že podle Boha prosí za svaté.

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Vímeť pak, že milujícím Boha všecky věci napomáhají k dobrému, totiž těm, kteříž podle uložení jeho povoláni jsou.

Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

Nebo kteréž předzvěděl, ty i předzřídil, aby byli připodobněni obrazu Syna jeho, aby tak on byl prvorozený mezi mnohými bratřími.

а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

Kteréž pak předzřídil, těch i povolal, a kterýchž povolal, ty i ospravedlnil, a kteréž ospravedlnil, ty i oslavil.

И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Což tedy díme k tomu? Kdyžť jest Bůh s námi, i kdo proti nám?

Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

Kterýž ani vlastnímu Synu svému neodpustil, ale za nás za všecky vydal jej, i kterakž by tedy nám s ním všech věcí nedal?

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!

Kdo bude žalovati na vyvolené Boží? Bůh jest, jenž ospravedlňuje.

Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

Kdo jest, ješto by je odsoudil? Kristus jest, kterýž umřel za ně, nýbrž i z mrtvých vstal, a kterýž i na pravici Boží jest, kterýž také i oroduje za nás.

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?

A protož kdo nás odloučí od lásky Kristovy? Zdali zarmoucení, aneb úzkost, nebo protivenství? Zdali hlad, čili nahota? Zdali nebezpečenství, čili meč?

Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“

Jakož psáno jest: Pro tebe mrtveni býváme celý den, jmíni jsme jako ovce oddané k zabití.

Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

Ale v tom ve všem udatně vítězíme, skrze toho, kterýž nás zamiloval.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

Jist jsem zajisté, že ani smrt, ani život, ani andělé, ani knížatstvo, ani mocnosti, ani nastávající věci, ani budoucí,

нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

Ani vysokost, ani hlubokost, ani kterékoli jiné stvoření, nebude moci nás odloučiti od lásky Boží, kteráž jest v Kristu Ježíši, Pánu našem.