Romans 7

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Zdaliž nevíte, bratří, (nebo povědomým Zákona mluvím) že Zákon panuje nad člověkem, dokudž živ jest člověk?

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Nebo žena, kteráž za mužem jest, živému muži přivázána jest zákonem; pakli by umřel muž její, rozvázána jest od zákona muže.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

A protož dokudž jest živ muž její, slouti bude cizoložnice, bude-li s jiným mužem; pakliť by muž její umřel, jižť jest svobodna od zákona toho, takže již nebude cizoložnice, bude-li s jiným mužem.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Takž, bratří moji, i vy umrtveni jste Zákonu skrze tělo Kristovo, abyste byli jiného, totiž toho, kterýž z mrtvých vstal, abychom ovoce nesli Bohu.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Nebo když jsme byli v těle, žádosti hříchů příčinou Zákona vzbuzené moc svou provodily v údech našich k nesení ovoce ne Bohu, ale smrti.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Nyní pak osvobozeni jsme od Zákona, když umřel ten, v němž jsme držáni byli, tak abychom již sloužili v novotě ducha, a ne v vetchosti litery.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Což tedy díme? Že Zákon jest hříchem? Nikoli; nýbrž hříchu jsem nepoznal, než skrze Zákon. Nebo i o žádosti byl bych nevěděl, aby hříchem byla, by byl Zákon neřekl: Nepožádáš.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Ale příčinu vzav hřích skrze přikázaní, zplodil ve mně všelikou žádost. Bez Zákona zajisté hřích mrtev jest.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

Jáť pak byl jsem živ někdy bez Zákona, ale když přišlo přikázání, hřích ožil,

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

a já umřel. I shledáno jest, že to přikázání, kteréž mělo mi býti k životu, že jest mi k smrti.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Nebo hřích, vzav příčinu skrze to přikázání, podvedl mne, a skrze ně i zabil.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

A tak Zákon zajisté svatý, a přikázání svaté i spravedlivé a dobré jest.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Tedy to dobré učiněno jest mi smrt? Nikoli, ale hřích, kterýž aby se okázal býti hříchem, skrze to dobré zplodil mi smrt, aby tak byl příliš velmi hřešící hřích skrze přikázání.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Víme zajisté, že Zákon jest duchovní, ale já jsem tělesný, prodaný hříchu.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Nebo toho, což činím, neoblibuji; nebo ne, což chci, to činím, ale, což v nenávisti mám, to činím.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

Jestližeť pak, což nechci, to činím, tedy povoluji Zákonu, že jest dobrý.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

A tak již ne já to činím, ale ten, kterýž přebývá ve mně, hřích.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Vímť zajisté, že nepřebývá ve mně, (to jest v těle mém), dobré. Nebo chtění hotové mám, ale vykonati dobrého, tohoť nenalézám.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Nebo nečiním toho dobrého, což chci, ale činím to zlé, čehož nechci.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

A poněvadž pak, čehož já nechci, to činím, tedyť již ne já činím to, ale ten, kterýž přebývá ve mně, hřích.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Nalézám tedy takový při sobě zákon, když chci činiti dobré, že se mne přídrží zlé.

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Nebo zvláštní libost mám v Zákoně Božím podle vnitřního člověka;

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

Ale vidím jiný zákon v údech svých, odporující zákonu mysli mé a jímající mne, tak abych byl vězeň zákona hřícha, kterýž jest v údech mých.

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Bídný já člověk! Kdo mne vysvobodí z toho těla smrti?

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Ale děkujiť Bohu skrze Jezukrista Pána našeho. A takžť já sloužím myslí Zákonu Božímu, ale tělem zákonu hřícha.