Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Protož nemůžeš se vymluviti, ó člověče každý, potupuje jiného. Nebo tím, že jiného potupuješ, sám sebe odsuzuješ, poněvadž totéž činíš, což na jiném tupíš.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Vímeť zajisté, že soud Boží jest podle pravdy proti těm, kteříž takové věci činí.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Zdali se domníváš, ó člověče, jenž soudíš ty, kdož takové věci činí, a sám totéž čině, že ty ujdeš soudu Božího?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Čili bohatstvím dobrotivosti jeho a snášelivosti i dlouhočekání pohrdáš, nevěda, že dobrotivost Boží ku pokání tebe vede?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Ale podle tvrdosti své a srdce nekajícího shromažďuješ sobě hněv ke dni hněvu a zjevení spravedlivého soudu Božího,

който ще отплати на всекиго според делата му:

Kterýž odplatí jednomu každému podle skutků jeho,

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

Těm zajisté, kteříž trvajíce v dobrém skutku, slávy a cti a nesmrtelnosti hledají, životem věčným,

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Těm pak, kteříž jsou svárliví a pravdě nepovolují, ale povolují nepravosti, prchlivostí a hněvem,

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Trápením a úzkostí, a to každé duši člověka činícího zlé, i Žida předně, a též i Řeka.

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Ale slávu a čest a pokoj dá každému, kdož činí dobré, i Židu předně, a též i Řeku.

Понеже Бог не гледа на лице.

Neboť není přijímání osob u Boha.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Kteřížkoli zajisté bez Zákona hřešili, bez Zákona i zahynou; a kteřížkoli pod Zákonem byvše hřešili, skrze Zákon odsouzeni budou,

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

(Nebo ne ti, jenž slyší Zákon, spravedlivi jsou před Bohem, ale činitelé Zákona spravedlivi budou.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Nebo když pohané Zákona nemajíce, od přirození činí to, což přikazuje Zákon, takoví Zákona nemajíce, sami sobě zákonem jsou,

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

Kteřížto ukazují dílo Zákona napsané na srdcích svých, když jim to osvědčuje svědomí jejich i myšlení, kteráž se vespolek obviňují, anebo také vymlouvají.)

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

V ten den, kdyžto souditi bude Bůh tajné věci lidské, podle evangelium mého skrze Jezukrista.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Aj, ty sloveš Žid, a spoléháš na Zákon, a chlubíš se Bohem,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

A znáš vůli jeho, a rozeznáváš, co sluší neb nesluší, naučen jsa z Zákona,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

A za to máš, že jsi ty vůdcím slepých, světlem těch, kteříž jsou ve tmě,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

Ředitelem nemoudrých, učitelem nemluvňat, majícím formu umění a pravdy v Zákoně.

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Kterakž tedy jiného uče, sám sebe neučíš? Vyhlašuje, že nemá kradeno býti, sám kradeš?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Pravě: Nezcizoložíš, a cizoložství pácháš? V ohavnosti maje modly, svatokrádeže se dopouštíš?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Zákonem se chlubě, přestupováním Zákona Bohu neúctu činíš?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Nebo jméno Boží pro vás v porouhání jest mezi pohany, jakož psáno jest.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Obřezáníť zajisté prospěje, budeš-li Zákon plniti; pakli budeš přestupitelem Zákona, obřezání tvé učiněno jest neobřezáním.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

A protož jestližeť by neobřízka ostříhala práv Zákona, zdaliž nebude počtena neobřízka jejich za obřízku?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

A odsoudí ti, kteříž jsou z přirození neobřízka, zachovávajíce Zákon, tebe, kterýž pod literou a obřízkou přestupník jsi Zákona?

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Nebo ne ten jest pravý Žid, kterýž jest zjevně Židem; aniž to jest pravé obřezání, kteréž bývá zjevně na těle;

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Ale ten jest pravý Žid, kterýžto vnitř jest Židem, a to jest pravé obřezání, kteréž jest srdečné v duchu, a ne podle litery; jehožto chvála ne z lidí jest, ale z Boha.