Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Vyučující, Azafův. Proč, ó Bože, nás tak do konce zamítáš? Proč roznícena jest prchlivost tvá proti stádci pastvy tvé?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Rozpomeň se na shromáždění své, jehož jsi od starodávna dobyl a vykoupil, na proutek dědictví svého, na Sion horu tuto, na níž přebýváš.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Přispějž k hrozným pustinám. Jak všecko pohubil nepřítel v svatyni!

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Řvali nepřátelé tvoji u prostřed shromáždění tvých, a na znamení toho zanechali množství korouhví svých.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Za hrdinu jmín byl ten, kterýž co nejvýše zdvihl sekeru, roubaje vazbu dříví jeho.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

A nyní již řezby jeho napořád sekerami a palicemi otloukají.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Uvrhli oheň do svatyně tvé, na zem zřítivše, poškvrnili příbytku jména tvého.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Řekli v srdci svém: Vyhubme je napořád. Takž vypálili všecky stánky Boha silného v zemi.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Znamení svých nevidíme, jižť není proroka, aniž jest mezi námi, kdo by věděl, dokud to stane.

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

I dokudž, ó Bože, útržky činiti bude odpůrce? A nepřítel ustavičně-liž rouhati se bude jménu tvému?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Proč zdržuješ ruku svou, a pravice své z lůna svého nevzneseš?

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Však jsi ty, Bože, král můj od starodávna, působíš hojné spasení u prostřed země.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Ty silou svou rozdělil jsi moře, a potřels hlavy draků u vodách.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ty jsi potřel hlavu Leviatanovi, dal jsi jej za pokrm lidu na poušti.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Ty jsi otevřel vrchoviště a potoky, ty jsi osušil i řeky prudké.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tvůjť jest den, tvá jest také i noc, světlo i slunce ty jsi učinil.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Ty jsi založil všecky končiny země, léto i zimy ty jsi sformoval.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Rozpomeniž se na to, že útržky činil ten odpůrce Hospodinu, a lid bláznivý jak se jménu tvému rouhal.

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Nevydávejž té zběři duše hrdličky své,na stádce chudých svých nezapomínej se na věky.

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Ohlédni se na smlouvu; nebo plní jsou i nejtmavější koutové země peleší ukrutnosti.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Nechažť bídní neodcházejí s hanbou, chudý a nuzný ať chválí jméno tvé.

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Povstaniž, ó Bože, a veď při svou, rozpomeň se na pohanění, kteréžť se děje od nesmyslných na každý den.

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Nezapomínej se na vykřikování svých nepřátel, a na hluk proti tobě povstávajících, kterýž se silí ustavičně.