Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Modlitba Davidova. Vyslyš, Hospodine, spravedlnost, a pozoruj volání mého; nakloň uší k modlitbě mé, kteráž jest beze vší rtů ošemetnosti.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Od tváři tvé vyjdiž soud můj, oči tvé nechať patří na upřímnost.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Zkusils srdce mého, navštívils je v noci; ohněm jsi mne zpruboval, aniž jsi co shledal; to, což myslím, nepředstihá úst mých.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Z strany pak skutků lidských, já podlé slova rtů tvých vystříhal jsem se stezky zhoubce.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Zdržuj kroky mé na cestách svých, aby se neuchylovaly nohy mé.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Já volám k tobě, nebo vyslýcháš mne, ó Bože silný; nakloň ke mně ucha svého, a slyš řeč mou.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Prokaž milosrdenství svá, naději majících ochránce před těmi, kteříž povstávají proti pravici tvé.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Ostříhej mne jako zřítelnice oka, v stínu křídel svých skrej mne,

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Od tváři bezbožných těch, kteříž mne hubí, od nepřátel mých úhlavních obkličujících mne,

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Kteříž tukem svým zarostli, mluví pyšně ústy svými.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Jižť i kroky naše předstihají, oči své obrácené mají, aby nás porazili na zem.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Každý z nich podoben jest lvu žádostivému loupeže, a lvíčeti sedícímu v skrýši.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Povstaniž, Hospodine, předejdi tváři jeho, sehni jej, a vytrhni duši mou od bezbožníka mečem svým,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Rukou svou od lidí, ó Hospodine, od lidí světských, jichžto oddíl jest v tomto životě, a jejichž břicho ty z špižírny své naplňuješ. Čímž i synové jejich nasyceni bývají, a ostatků zanechávají maličkým svým.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Já pak v spravedlnosti spatřovati budu tvář tvou; nasycen budu obrazem tvým, když procítím.