Psalms 114

(По слав. 113) Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков — от чуждоезичен народ,

Když vycházel Izrael z Egypta, a rodina Jákobova z národu jazyka cizího,

Юда стана Неговото светилище, Израил — Неговото владение.

Byl Juda posvěcením jeho, Izrael panováním jeho.

Морето видя и побягна, Йордан се върна назад.

To když vidělo moře, uteklo, Jordán nazpět se obrátil.

Планините заподскачаха като овни, хълмовете — като агнета.

Hory poskakovaly jako skopci, pahrbkové jako jehňata.

Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад?

Coť bylo, ó moře, že jsi utíkalo? Jordáne, že jsi nazpět se obrátil?

На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове — като агнета?

Ó hory, že jste poskakovaly jako skopci, pahrbkové jako jehňata?

Треперй, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков,

Pro přítomnost Panovníka třásla jsem se já země, pro přítomnost Boha Jákobova,

който превърна канарата във водно езеро, кремъка — във воден извор!

Kterýž obrací i tu skálu v jezero vod, a škřemen v studnici vod.