Proverbs 7

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

Synu můj, ostříhej řečí mých, a přikázaní má schovej u sebe.

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

Ostříhej přikázaní mých, a živ budeš, a naučení mého jako zřítelnice očí svých.

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Přivaž je na prsty své, napiš je na tabuli srdce svého.

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

Rci moudrosti: Sestra má jsi ty, a rozumnost přítelkyní jmenuj,

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

Aby tě ostříhala od ženy cizí, od postranní, jenž řečmi svými lahodí.

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

Nebo z okna domu svého okénkem vyhlédaje,

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

Viděl jsem mezi hloupými, spatřil jsem mezi mládeží mládence bláznivého.

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

Kterýž šel po ulici vedlé úhlu jejího, a cestou k domu jejímu kráčel,

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

V soumrak, u večer dne, ve tmách nočních a v mrákotě.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

A aj, žena potkala ho v ozdobě nevěstčí a chytrého srdce,

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

Štěbetná a opovážlivá, v domě jejím nezůstávají nohy její,

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

Jednak vně, jednak na ulici u každého úhlu úklady činící.

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

I chopila jej, a políbila ho, a opovrhši stud, řekla jemu:

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

Oběti pokojné jsou u mne, dnes splnila jsem slib svůj.

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

Protož vyšla jsem vstříc tobě, abych pilně hledala tváři tvé, i nalezla jsem tě.

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

Koberci jsem obestřela lůže své, s řezbami a prostěradly Egyptskými,

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

Vykadila jsem pokojík svůj mirrou a aloe a skořicí.

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

Poď, opojujme se milostí až do jitra, obveselíme se v milosti.

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

Nebo není muže doma, odšel na cestu dalekou.

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

Pytlík peněz vzal s sebou, v jistý den vrátí se do domu svého.

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

I naklonila ho mnohými řečmi svými, a lahodností rtů svých přinutila jej.

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

Šel za ní hned, jako vůl k zabití chodívá, a jako blázen v pouta, jimiž by trestán byl.

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

Dokudž nepronikla střela jater jeho, pospíchal jako pták k osídlu, nevěda, že ono bezživotí jeho jest.

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

Protož nyní, synové, slyšte mne, a pozorujte řečí úst mých.

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

Neuchyluj se k cestám jejím srdce tvé, aniž se toulej po stezkách jejích.

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

Nebo mnohé zranivši, porazila, a silní všickni zmordováni jsou od ní.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

Cesty pekelné dům její, vedoucí do skrýší smrti.