Proverbs 6

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, или си дал гаранция за някой чужд,

Synu můj, slíbil-lis za přítele svého, podal-lis cizímu ruky své,

впримчил си се с думите на устата си, уловил си се с думите на устата си,

Zapleten jsi slovy úst svých, jat jsi řečmi úst svých.

тогава, сине мой, направи това и се избави, тъй като си паднал в ръката на ближния си — иди, втурни се и настоявай пред ближния си,

Učiniž tedy toto, synu můj, a vyprosť se, poněvadžs se dostal v ruku přítele svého. Jdi, pokoř se, a probuď přítele svého.

не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Nedej usnouti očím svým, a zdřímati víčkám svým.

избави се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца.

Vydři se jako srna z ruky, a jako pták z ruky čižebníka.

Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър.

Jdi k mravenci, lenochu, shlédni cesty jeho, a nabuď moudrosti.

Тя, без да има началник, надзирател или управител,

Kterýž nemaje vůdce, ani správce, ani pána,

приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва.

Připravuje v létě pokrm svůj, shromažďuje ve žni potravu svou.

Докога ще лежиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

Dokudž lenochu ležeti budeš? Skoro-liž vstaneš ze sna svého?

Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

Maličko pospíš, maličko zdřímeš, maličko složíš ruce, abys poležel,

и беднотията ти ще дойде като разбойник и нуждата ти — като въоръжен мъж.

V tom přijde jako pocestný chudoba tvá, a nouze tvá jako muž zbrojný.

Негоден човек, нечестив човек е онзи, който ходи с лъжлива уста,

Člověk nešlechetný, muž nepravý chodí v převrácenosti úst.

намига с очите си, дава знаци с краката си, сочи с пръстите си.

Mhourá očima svýma, mluví nohama svýma, ukazuje prsty svými.

Измами са в сърцето му, крои зло по всяко време, сее раздори,

Převrácenost všeliká jest v srdci jeho, smýšlí zlé všelikého času, sváry rozsívá.

затова гибелта му ще дойде внезапно, изведнъж ще се съкруши, и то без изцеление.

A protož v náhle přijde bída jeho, rychle setřín bude, a nebudeť uléčení.

Шест неща мрази ГОСПОД, и дори седем са мерзост за душата Му:

Těchto šesti věcí nenávidí Hospodin, a sedmá ohavností jest duši jeho:

надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв,

Očí vysokých, jazyka lživého, a rukou vylévajících krev nevinnou,

сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло,

Srdce, kteréž ukládá myšlení nepravá, noh kvapných běžeti ke zlému,

лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя.

Svědka lživého, mluvícího lež, a toho, jenž rozsívá různice mezi bratřími.

Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си.

Ostříhejž, synu můj, přikázaní otce svého, a neopouštěj naučení matky své.

Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

Přivazuj je k srdci svému ustavičně, a k hrdlu svému je připínej.

Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб.

Kamžkoli půjdeš, ono tě zprovodí, když spáti budeš, bude tě ostříhati, a když procítíš, bude s tebou rozmlouvati,

Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот,

(Nebo přikázaní jest svíce, a naučení světlo, a cesta života jsou domlouvání vyučující),

за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката.

Aby tě ostříhalo od ženy zlé, od úlisnosti jazyka ženy cizí.

Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си,

Nežádejž krásy její v srdci svém, a nechať tě nejímá víčky svými.

защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа.

Nebo příčinou ženy cizoložné zchudl bys až do kusu chleba, anobrž žena cizoložná drahou duši ulovuje.

Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

Může-liž kdo skrýti oheň v klíně svém, aby roucho jeho se nepropálilo?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?

Může-liž kdo choditi po uhlí řeřavém, aby nohy jeho se neopálily?

Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен.

Tak kdož vchází k ženě bližního svého, nebudeť bez viny, kdož by se jí koli dotkl.

Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен,

Neuvozují potupy na zloděje, jestliže by ukradl, aby nasytil život svůj, když lační,

но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

Ač postižen jsa, navracuje to sedmernásobně, vším statkem domu svého nahražuje:

Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.

Ale cizoložící s ženou blázen jest; kdož hubí duši svou, tenť to činí;

Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи,

Trápení a lehkosti dochází, a útržka jeho nebývá shlazena.

защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението.

Nebo zůřivý jest hněv muže, a neodpouštíť v den pomsty.

Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете.

Neohlídá se na žádnou záplatu, aniž přijímá, by i množství darů dával.