Proverbs 24

Не завиждай на зли хора и не пожелавай да си с тях,

Nenásleduj lidí zlých, aniž žádej bývati s nimi.

защото сърцето им измисля насилие и устните им говорят за беда.

Nebo o zhoubě přemýšlí srdce jejich, a rtové jejich o trápení mluví.

С мъдрост се гради дом и с разум се утвърждава,

Moudrostí vzdělán bývá dům, a rozumností upevněn.

и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

Skrze umění zajisté pokojové naplněni bývají všelijakým zbožím drahým a utěšeným.

Мъдър човек се укрепява и човек със знание расте в сила,

Muž moudrý jest silný, a muž umělý přidává síly.

защото чрез мъдър съвет ще водиш войната си и в множеството на съветниците има избавление.

Nebo skrze rady opatrné svedeš bitvu, a vysvobození skrze množství rádců.

Мъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Vysoké jsou bláznu moudrosti; v bráně neotevře úst svých.

Който замисля да прави зло, ще се нарече коварен човек.

Kdo myslí zle činiti, toho nešlechetným nazovou.

Измислянето на безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

Zlé myšlení blázna jest hřích, a ohavnost lidská posměvač.

Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

Budeš-li se lenovati ve dni ssoužení, špatná bude síla tvá.

Избавяй теглените към смърт и задържай залитащите към клане.

Vytrhuj jaté k smrti; nebo od těch, ješto se chýlí k zabití, což bys se zdržel?

Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това! — Онзи, който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли? И няма ли да въздаде на всеки човек според делата му?

Díš-li: Aj, nevěděli jsme o tom: zdaliž ten, jenž zpytuje srdce, nerozumí, a ten, kterýž jest strážce duše tvé, nezná, a neodplatí každému podlé skutků jeho?

Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

Synu můj, jez med, nebo dobrý jest, a plást sladký dásním tvým.

Знай, че такава е и мъдростта за душата ти — ако я намериш, има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

Tak umění moudrosti duši tvé. Jestliže ji najdeš, onať bude mzda, a naděje tvá nebude vyťata.

Не залягай в засада, безбожни човече, против жилището на праведния! Не разваляй мястото му за почивка,

Nečiniž úkladů, ó bezbožníče, příbytku spravedlivého, a nekaz odpočinutí jeho.

защото праведният седем пъти пада и пак става, а безбожните ще се сринат във зло.

Nebo ač sedmkrát padá spravedlivý, však zase povstává, bezbožníci pak padají ve zlém.

Не се радвай, когато падне врагът ти, и сърцето ти да не се весели, когато той се препъне,

Když by padl nepřítel tvůj, neraduj se, a když by klesl, nechať nepléše srdce tvé,

да не би ГОСПОД да види и това да е зло в очите Му, и Той да отвърне гнева Си от него.

Aby snad nepopatřil Hospodin, a nelíbilo by se to jemu, a odvrátil by od něho hněv svůj.

Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на безбожните,

Nehněvej se příčinou zlostníků, aniž následuj bezbožných.

защото за злия няма да има бъдеще, светилникът на безбожните ще угасне.

Nebo zlý nebude míti odplaty; svíce bezbožných zhasne.

Сине мой, бой се от ГОСПОДА и от царя и не се свързвай със смутители,

Boj se Hospodina, synu můj, i krále, a k neustavičným se nepřiměšuj.

защото гибелта им ще се надигне внезапно, а кой знае унищожението и на двамата?

Nebo v náhle nastane bída jejich, a pomstu obou těch kdo zná?

И тези притчи са на мъдрите: Да се показва пристрастие в съд, не е добро.

Také i toto moudrým náleží: Přijímati osobu v soudu není dobré.

Който казва на безбожния: Ти си праведен! — народи ще го кълнат, племена ще го укоряват,

Toho, kdož říká bezbožnému: Spravedlivý jsi, klnouti budou lidé, a v ošklivost jej vezmou národové.

а онези, които изобличават злия, ще имат благоволение и върху тях ще дойде благословението на добрите.

Ale kteříž kárají, budou potěšeni, a přijde na ně požehnání dobrého.

Който отговаря с прави думи, целува устни.

Bude líbati rty toho, kdož mluví slova pravá.

Подготвй работата си навън и си я приготвй на нивата, а след това и съгради дома си.

Nastroj vně dílo své, a sprav je sobě na poli; potom také vystavíš dům svůj.

Не бъди свидетел против ближния си без причина — ще мамиш ли с устните си?

Nebývej svědkem všetečným proti bližnímu svému, aniž lahodně namlouvej rty svými.

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще върна на човека според делата му.

Neříkej: Jakž mi učinil, tak mu učiním; odplatím muži tomu podlé skutku jeho.

Минах покрай нивата на ленивия и покрай лозето на човека без разум,

Přes pole muže lenivého šel jsem, a přes vinici člověka nemoudrého,

и ето, всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

A aj, porostlo všudy trním, přikryly všecko kopřivy, a ohrada kamenná její byla zbořená.

И аз, като видях, размислих в сърцето си, погледнах и си взех поука.

A vida to, posoudil jsem toho; vida, vzal jsem to k výstraze.

Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън —

Maličko pospíš, maličko zdřímeš, maličko složíš ruce, abys poležel,

и беднотията ти ще дойде като разбойник, и нуждата ти — като въоръжен мъж.

V tom přijde jako pocestný chudoba tvá, a nouze tvá jako muž zbrojný.