Proverbs 22

По-желателно е добро име отколкото голямо богатство; и добра слава — отколкото сребро и злато.

Vzácnější jest jméno dobré než bohatství veliké, a přízeň lepší než stříbro a zlato.

Богатият и бедният се срещат — ГОСПОД е Създателят на всички тях.

Bohatý a chudý potkávají se, učinitel obou jest Hospodin.

Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.

Opatrný vida zlé, vyhne se, ale hloupí předce jdouce, těžkosti docházejí.

Следствието на смирението, на страха от ГОСПОДА е богатства, чест и живот.

Pokory a bázně Hospodinovy odplata jest bohatství a sláva i život.

Тръни и примки има в пътя на лъжливия — който пази душата си, ще бъде далеч от тях.

Trní a osídla jsou na cestě převráceného; kdož ostříhá duše své, vzdálí se od nich.

Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

Vyučuj mladého podlé způsobu cesty jeho; nebo když se i zstará, neuchýlí se od ní.

Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя.

Bohatý nad chudými panuje, a vypůjčující bývá služebníkem toho, jenž půjčuje.

Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата ще сложи край на яростта му.

Kdo rozsívá nepravost, žíti bude trápení; prut zajisté prchlivosti jeho přestane.

Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

Oko dobrotivé, onoť požehnáno bude; nebo udílí z chleba svého chudému.

Изгони присмивателя и препирнята ще се махне, също и караниците, и позорът ще престанат.

Vyvrz posměvače, a odejdeť svada, anobrž přestane svár a lehkost.

Който обича чистота на сърцето и има благодат на устните си, царят му е приятел.

Kdo miluje čistotu srdce, a v čích rtech jest příjemnost, takového král přítelem bývá.

Очите на ГОСПОДА пазят знание, но Той събаря думите на неверния.

Oči Hospodinovy ostříhají umění, ale snažnosti ošemetného převrací.

Ленивият казва: Лъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!

Říká lenoch: Lev jest vně, naprostřed ulic byl bych zabit.

Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.

Jáma hluboká ústa postranních; ten, na kohož se hněvá Hospodin, vpadne tam.

Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

Bláznovství přivázáno jest k srdci mladého, ale metla kázně vzdálí je od něho.

Който потиска бедния, за да увеличи богатствата си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в бедност.

Kdo utiská nuzného, aby rozmnožil své, a dává bohatému, jistotně bude v nouzi.

Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и прилепи сърцето си към моето знание,

Nakloň ucha svého, a slyš slova moudrých, a mysl svou přilož k učení mému.

защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и нека бъдат винаги готови на устните ти.

Nebo to bude utěšenou věcí, jestliže je složíš v srdci svém, budou-li spolu nastrojena ve rtech tvých.

За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес — точно теб.

Aby bylo v Hospodinu doufání tvé, oznamujiť to dnes. I ty také ostříhej toho.

Не ти ли писах много пъти със съвети и знание,

Zdaližť jsem nenapsal znamenitých věcí z strany rad a umění,

за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?

Aťbych v známost uvedl jistotu řečí pravých, tak abys vynášeti mohl slova pravdy těm, kteříž by k tobě poslali?

Не ограбвай бедния, защото е беден, и не притеснявай страдащия в портата,

Nelup nuzného, proto že nuzný jest, aniž potírej chudého v bráně.

защото ГОСПОД ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които ги ограбват.

Nebo Hospodin povede při jejich, a vydře duši těm, kteříž vydírají jim.

Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек,

Nebývej přítelem hněvivého, a s mužem prchlivým neobcuj,

за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си.

Abys se nenaučil stezkám jeho, a nevložil osídla na duši svou.

Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове,

Nebývej mezi rukojměmi, mezi slibujícími za dluhy.

защото, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземе постелката ти изпод теб?

Nemáš-li, čím bys zaplatil, proč má kdo bráti lůže tvé pod tebou?

Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.

Nepřenášej mezníku starodávního, kterýž učinili otcové tvoji.

Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Vídáš-li, že muž snažný v díle svém před králi stává? Nestává před nepatrnými.