Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Lepší jest kus chleba suchého s pokojem,nežli dům plný nabitých hovad s svárem.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Služebník rozumný panovati bude nad synem, kterýž jest k hanbě, a mezi bratřími děliti bude dědictví.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Teglík stříbra a pec zlata zkušuje, ale srdcí Hospodin.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Zlý člověk pozoruje řečí nepravých, a lhář poslouchá jazyka převráceného.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Kdo se posmívá chudému, útržku činí Učiniteli jeho; a kdo se z bídy raduje, nebude bez pomsty.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Koruna starců jsou vnukové, a ozdoba synů otcové jejich.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Nesluší na blázna řeči znamenité, ovšem na kníže řeč lživá.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Jako kámen drahý, tak bývá vzácný dar před očima toho, kdož jej béře; k čemukoli směřuje, daří se jemu.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Kdo přikrývá přestoupení, hledá lásky; ale kdo obnovuje věc, rozlučuje přátely.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Více se chápá rozumného jedno domluvení, nežli by blázna stokrát ubil.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Zpurný toliko zlého hledá, pročež přísný posel na něj poslán bývá.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Lépe člověku potkati se s nedvědicí osiřalou, nežli s bláznem v bláznovství jeho.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Kdo odplacuje zlým za dobré, neodejdeť zlé z domu jeho.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Začátek svady jest, jako když kdo protrhuje vodu; protož prvé než by se zsilil svár, přestaň.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Kdož ospravedlňuje nepravého, i kdož odsuzuje spravedlivého, ohavností jsou Hospodinu oba jednostejně.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

K čemu jest zboží v ruce blázna, když k nabytí moudrosti rozumu nemá?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Všelikého času miluje, kdož jest přítelem, a bratr v ssoužení ukáže se.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Člověk bláznivý ruku dávaje, činí slib před přítelem svým.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Kdož miluje svadu, miluje hřích; a kdo vyvyšuje ústa svá, hledá potření.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Převrácené srdce nenalézá toho, což jest dobrého; a kdož má vrtký jazyk, upadá v těžkost.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Kdo zplodil blázna, k zámutku svému zplodil jej, aniž se bude radovati otec nemoudrého.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Srdce veselé očerstvuje jako lékařství, ale duch zkormoucený vysušuje kosti.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Bezbožný tajně béře dar, aby převrátil stezky soudu.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Na oblíčeji rozumného vidí se moudrost, ale oči blázna těkají až na konec země.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

K žalosti jest otci svému syn blázen, a k hořkosti rodičce své.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Jistě že pokutovati spravedlivého není dobré, tolikéž, aby knížata bíti měli pro upřímost.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Zdržuje řeči své muž umělý; drahého ducha jest muž rozumný.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Také i blázen, mlče, za moudrého jmín bývá, a zacpávaje rty své, za rozumného.