Proverbs 16

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.

Při člověku bývá spořádání myšlení, ale od Hospodina jest řeč jazyka.

Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.

Všecky cesty člověka čisté se jemu zdají, ale kterýž zpytuje duchy, Hospodin jest.

Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят.

Uval na Hospodina činy své, a budou upevněna předsevzetí tvá.

ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния — за деня на злото.

Hospodin všecko učinil pro sebe samého, také i bezbožného ke dni zlému.

Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.

Ohavností jest Hospodinu každý pyšného srdce; by sobě na pomoc i jiné přivzal, neujde pomsty.

С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

Milosrdenstvím a pravdou očištěna bývá nepravost, a v bázni Hospodinově uchází se zlého.

Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

Když se líbí Hospodinu cesty člověka, také i nepřátely jeho spokojuje k němu.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Lepší jest maličko s spravedlností, než množství důchodů nespravedlivých.

Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.

Srdce člověka přemýšlí o cestě své, ale Hospodin spravuje kroky jeho.

Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.

Rozhodnutí jest ve rtech královských, v soudu neuchylují se ústa jeho.

Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.

Váha a závaží jsou úsudek Hospodinův, a všecka závaží v pytlíku jeho nařízení.

Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.

Ohavností jest králům činiti bezbožně; nebo spravedlností upevňován bývá trůn.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Rtové spravedliví líbezní jsou králům, a ty, kteříž upřímě mluví, milují.

Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

Rozhněvání královo jistý posel smrti, ale muž moudrý ukrotí je.

В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.

V jasné tváři královské jest život, a přívětivost jeho jako oblak s deštěm jarním.

Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.

Mnohem lépe jest nabyti moudrosti než zlata nejčistšího, a nabyti rozumnosti lépe než stříbra.

Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си.

Cesta upřímých jest odstoupiti od zlého; ostříhá duše své ten, kdož ostříhá cesty své.

Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

Před setřením bývá pýcha, a před pádem pozdvižení ducha.

По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.

Lépe jest poníženého duchu býti s pokornými, než děliti kořist s pyšnými.

Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.

Ten, kdož pozoruje slova, nalézá dobré; a kdož doufá v Hospodina, blahoslavený jest.

Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.

Ten, kdož jest moudrého srdce, slove rozumný, a sladkost rtů přidává naučení.

Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.

Rozumnost těm, kdož ji mají, jest pramen života, ale umění bláznů jest bláznovství.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Srdce moudrého rozumně spravuje ústa svá, tak že rty svými přidává naučení.

Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

Plást medu jsou řeči utěšené, sladkost duši, a lékařství kostem.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

Cesta zdá se přímá člověku, ale dokonání její jistá cesta smrti.

Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.

Člověk pracovitý pracuje sobě, nebo ponoukají ho ústa jeho.

Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.

Muž nešlechetný vykopává zlé, v jehožto rtech jako oheň spalující.

Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

Muž převrácený rozsívá sváry, a klevetník rozlučuje přátely.

Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

Muž ukrutný přeluzuje bližního svého, a uvodí jej na cestu nedobrou.

Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.

Zamhuřuje oči své, smýšleje věci převrácené, a zmítaje pysky svými, vykonává zlé.

Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

Koruna ozdobná jsou šediny na cestě spravedlnosti se nalézající.

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си — от завоевател на град.

Lepší jest zpozdilý k hněvu než silný rek, a kdož panuje nad myslí svou nežli ten, kterýž dobyl města.

Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.

Do klínu umítán bývá los, ale od Hospodina všecko řízení jeho.