Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Moudrá žena vzdělává dům svůj, bláznice pak rukama svýma boří jej.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Kdo chodí v upřímnosti své, bojí se Hospodina, ale převrácený v cestách svých pohrdá jím.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

V ústech blázna jest hůl pýchy, rtové pak moudrých ostříhají jich.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Když není volů, prázdné jsou jesle, ale hojná úroda jest v síle volů.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Svědek věrný neklamá, ale svědek falešný mluví lež.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Hledá posměvač moudrosti, a nenalézá, rozumnému pak umění snadné jest.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Odejdi od muže bláznivého, když neseznáš při něm rtů umění.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Moudrost opatrného jest, aby rozuměl cestě své, bláznovství pak bláznů ke lsti.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Blázen přikrývá hřích, ale mezi upřímými dobrá vůle.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Srdce ví o hořkosti duše své, a k veselí jeho nepřimísí se cizí.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Dům bezbožných vyhlazen bude, ale stánek upřímých zkvetne.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Cesta zdá se přímá člověku, a však dokonání její jest cesta k smrti.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Také i v smíchu bolí srdce, a cíl veselí jest zámutek.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Cestami svými nasytí se převrácený srdcem, ale muž dobrý štítí se jeho.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Hloupý věří každému slovu, ale opatrný šetří kroku svého.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Moudrý bojí se a odstupuje od zlého, ale blázen dotře a smělý jest.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Náhlý se dopouští bláznovství, a muž myšlení zlých v nenávisti bývá.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Dědičně vládnou hlupci bláznovstvím, ale opatrní bývají korunováni uměním.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Sklánějí se zlí před dobrými, a bezbožní u bran spravedlivého.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Také i příteli svému v nenávisti bývá chudý, ale milovníci bohatého mnozí jsou.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Pohrdá bližním svým hříšník, ale kdož se slitovává nad chudými, blahoslavený jest.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Zajisté žeť bloudí, kteříž ukládají zlé; ale milosrdenství a pravda těm, kteříž smýšlejí dobré.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Všeliké práce bývá zisk, ale slovo rtů jest jen k nouzi.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Koruna moudrých jest bohatství jejich, bláznovství pak bláznivých bláznovstvím.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Vysvobozuje duše svědek pravdomluvný, ale lstivý mluví lež.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

V bázni Hospodinově jestiť doufání silné, kterýž synům svým útočištěm bude.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Bázeň Hospodinova jest pramen života, k vyhýbání se osídlům smrti.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Ve množství lidu jest sláva krále, ale v nedostatku lidu zahynutí vůdce.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Zpozdilý k hněvu hojně má rozumu,ale náhlý pronáší bláznovství.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Život těla jest srdce zdravé, ale hnis v kostech jest závist.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Kdo utiská chudého, útržku činí Učiniteli jeho; ale ctí jej, kdož se slitovává nad chudým.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Pro zlost svou odstrčen bývá bezbožný, ale naději má i při smrti své spravedlivý.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

V srdci rozumného odpočívá moudrost, co pak jest u vnitřnosti bláznů, nezatají se.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Spravedlnost zvyšuje národ, ale hřích jest ku pohanění národům.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

Laskav bývá král na služebníka rozumného, ale hněviv na toho, kterýž hanbu činí.