Matthew 26

Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:

I stalo se, když dokonal Ježíš řeči tyto všecky, řekl učedlníkům svým:

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Víte, že po dvou dnech velikanoc bude a Syn člověka zrazen bude, aby byl ukřižován.

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

Tedy sešli se přední kněží a zákoníci, i starší lidu na síň nejvyššího kněze, kterýž sloul Kaifáš.

и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;

A radili se, jak by Ježíše lstivě jali a zamordovali.

но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

Ale pravili: Ne v den sváteční, aby snad nebyl rozbroj v lidu.

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

Když pak byl Ježíš v Betany, v domu Šimona malomocného,

до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

Přistoupila k němu žena, mající nádobu alabastrovou masti drahé, i vylila ji na hlavu jeho, když seděl za stolem.

А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?

A vidouce to učedlníci jeho, rozhněvali se, řkouce: I k čemu jest ztráta tato?

Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.

Neb mohla tato mast prodána býti za mnoho, a dáno býti chudým.

Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.

A znaje to Ježíš, dí jim: Proč za zlé máte této ženě? Dobrý zajisté skutek učinila nade mnou.

Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.

Nebo chudé vždycky máte s sebou, ale mne ne vždycky míti budete.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.

Vylivši zajisté tato mast tuto na mé tělo, ku pohřebu mému to učinila.

Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Amen pravím vám: Kdežkoli kázáno bude evangelium toto po všem světě, takéť i to bude praveno, co učinila tato, na památku její.

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

Tedy odšed k předním kněžím, jeden ze dvanácti, kterýž sloul Jidáš Iškariotský,

Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.

Řekl jim: Co mi chcete dáti, a já vám ho zradím? A oni uložili jemu dáti třidceti stříbrných.

И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.

A od té chvíle hledal příhodného času, aby ho zradil.

А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

Prvního pak dne přesnic, přistoupili k Ježíšovi učedlníci, řkouce jemu: Kde chceš, ať připravíme tobě, abys jedl beránka?

Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.

On pak řekl: Jděte tam k jednomu do města, a rcete jemu: Vzkázalť Mistr: Čas můj blízko jest, u tebeť jísti budu beránka s učedlníky svými.

И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.

I učinili učedlníci tak, jakož jim poručil Ježíš, a připravili beránka.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.

A když byl večer, posadil se za stůl se dvanácti.

И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

A když jedli, řekl jim: Amen pravím vám, že jeden z vás mne zradí.

А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?

I zarmoutivše se velmi, počali každý z nich říci jemu: Zdali já jsem, Pane?

А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.

On pak odpovídaje, řekl: Kdo omáčí se mnou rukou v míse, tenť mne zradí.

Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.

Synť zajisté člověka jde, jakož psáno o něm, ale běda člověku tomu, skrze něhož Syn člověka zrazen bude. Dobré by bylo jemu, by se byl nenarodil člověk ten.

А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

Odpovídaje pak Jidáš, kterýž ho zrazoval, dí: Zdali já jsem, Mistře? Řekl jemu: Ty jsi řekl.

И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.

A když oni jedli, vzav Ježíš chléb a dobrořečiv, lámal, a dal učedlníkům, a řekl: Vezměte, jezte, to jest tělo mé.

Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!

A vzav kalich, a díky činiv, dal jim, řka: Pijte z toho všickni.

Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

Neb to jest krev má nové smlouvy, kteráž za mnohé vylévá se na odpuštění hříchů.

Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

Ale pravímť vám, žeť nebudu píti již více z tohoto plodu vinného kořene, až do onoho dne, když jej píti budu s vámi nový v království Otce mého.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

A sezpívavše písničku, vyšli na horu Olivetskou.

Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

Tedy dí jim Ježíš: Všickni vy zhoršíte se nade mnou této noci. Nebo psáno jest: Bíti budu pastýře, a rozprchnouť se ovce stáda.

А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

Ale když z mrtvých vstanu, předejdu vás do Galilee.

А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!

Odpovídaje pak Petr, řekl jemu: Byť se pak všickni zhoršili nad tebou, jáť se nikdy nezhorším.

Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

Dí mu Ježíš: Amen pravím tobě, že této noci, prve než kohout zazpívá, třikrát mne zapříš.

Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.

Řekl jemu Petr: Bychť pak měl také s tebou umříti, nezapřím tebe. Takž podobně i všickni učedlníci pravili.

Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.

Tedy přišel s nimi Ježíš na místo, kteréž sloulo Getsemany. I dí učedlníkům: Poseďtež tuto, ažť odejda, pomodlím se tamto.

И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.

A pojav s sebou Petra a dva syny Zebedeovy, počal se rmoutiti a teskliv býti.

Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

Tedy řekl jim: Smutnáť jest duše má až k smrti. Pozůstaňtež tuto a bděte se mnou.

И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

A poodšed maličko, padl na tvář svou, modle se a řka: Otče můj, jest-li možné, nechť odejde ode mne kalich tento. Avšak ne jakž já chci, ale jakž ty chceš.

И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?

I přišel k učedlníkům, a nalezl je, ani spí. I řekl Petrovi: Tak-liž jste nemohli jediné hodiny bdíti se mnou?

Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

Bdětež a modlte se, abyste nevešli v pokušení. Duchť zajisté hotov jest, ale tělo nemocno.

Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

Opět po druhé odšed, modlil se, řka: Otče můj, nemůže-liť tento kalich minouti mne, než abych jej pil, staniž se vůle tvá.

И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.

I přišed k nim, nalezl je, a oni zase spí; nebo byly oči jejich obtíženy.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.

A nechav jich, opět odšel, a modlil se po třetí, touž řeč říkaje.

Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Tedy přišel k učedlníkům svým, a řekl jim: Spětež již a odpočívejte. Aj, přiblížila se hodina, a Syna člověka zrazují v ruce hříšných.

Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

Vstaňtež, pojďme. Aj, přiblížil se ten, jenž mne zrazuje.

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.

A když on ještě mluvil, aj, Jidáš, jeden ze dvanácti, přišel, a s ním zástup mnohý s meči a s kyjmi, poslaných od předních kněží a starších lidu.

А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

Ten pak, jenž jej zrazoval, dal jim znamení, řka: Kteréhožťkoli políbím, ten jest; držtež jej.

И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.

A hned přistoupiv k Ježíšovi, řekl: Zdráv buď, Mistře, a políbil jej.

А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

I řekl jemu Ježíš: Příteli, nač jsi přišel? Tedy přistoupili a ruce vztáhli na Ježíše a jali ho.

И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.

A aj, jeden z těch, kteříž byli s Ježíšem, vztáh ruku, vytrhl meč svůj; a udeřiv služebníka nejvyššího kněze, uťal ucho jeho.

Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.

Tedy dí jemu Ježíš: Obrať meč svůj v místo jeho; nebo všickni, kteříž meč berou, od meče zahynou.

Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Zdaliž mníš, že bych nyní nemohl prositi Otce svého, a vydal by mi více nežli dvanácte houfů andělů?

Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

Ale kterak by se pak naplnila Písma, kteráž svědčí, že tak musí býti?

В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

V tu hodinu řekl Ježíš k zástupům: Jako na lotra vyšli jste s meči a s kyjmi jímati mne. Na každý den sedával jsem u vás, uče v chrámě, a nejali jste mne.

Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Ale toto se všecko stalo, aby se naplnila Písma prorocká. Tedy učedlníci všickni opustivše ho, utekli.

А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

A oni javše Ježíše, vedli ho k Kaifášovi nejvyššímu knězi, kdežto zákoníci a starší byli se sešli.

А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

Ale Petr šel za ním zdaleka, až do síně nejvyššího kněze. A všed vnitř, seděl s služebníky, aby viděl všeho toho konec.

А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,

Přední pak kněží a starší a všecka ta rada hledali falešného svědectví proti Ježíšovi, aby jej na smrt vydali,

но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:

I nenalezli. A ačkoli mnozí falešní svědkové přistupovali, však nenalézali. Naposledy pak přišli dva falešní svědkové,

Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

A řekli: Tento jest pověděl: Mohu zbořiti chrám Boží a ve třech dnech zase jej ustavěti.

Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

A povstav nejvyšší kněz, řekl jemu: Nic neodpovídáš? Což pak tito proti tobě svědčí?

Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

Ale Ježíš mlčel. I odpovídaje nejvyšší kněz, řekl k němu: Zaklínám tě skrze Boha živého, abys nám pověděl, jsi-li ty Kristus Syn Boží?

Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Dí mu Ježíš: Ty jsi řekl. Ale však pravím vám: Od toho času uzříte Syna člověka sedícího na pravici moci Boží a přicházejícího na oblacích nebeských.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Tedy nejvyšší kněz roztrhl roucho své, a řekl: Rouhal se. Což ještě potřebujeme svědků? Aj, nyní jste slyšeli rouhání jeho.

А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

Co se vám zdá? A oni odpovídajíce, řekli: Hodenť jest smrti.

Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

Tedy plili na tvář jeho a pohlavkovali jej; jiní pak hůlkami jej bili,

Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?

Říkajíce: Hádej nám, Kriste, kdo jest ten, kterýž tebe udeřil?

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.

Ale Petr seděl vně v síni. I přistoupila k němu jedna děvečka, řkuci: I ty jsi byl s Ježíšem tím Galilejským.

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

On pak zapřel přede všemi, řka: Nevím, co pravíš.

И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.

A když vycházel ze dveří, uzřela jej jiná děvečka. I řekla těm, kteříž tu byli: I tento byl s Ježíšem tím Nazaretským.

А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

A on opět zapřel s přísahou, řka: Neznám toho člověka.

След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.

A po malé chvíli přistoupili blíže, kteříž tu stáli, i řekli Petrovi: Jistě i ty z nich jsi, neb i řeč tvá známa tebe činí.

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

Tedy počal se proklínati a přisahati, řka: Neznám toho člověka. A hned kohout zazpíval.

И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.

I rozpomenul se Petr na slovo Ježíšovo, kterýž jemu byl řekl: Že prve než kohout zazpívá, třikrát mne zapříš. A vyšed ven, plakal hořce.