Mark 8

През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:

V těch dnech když opět velmi veliký zástup byl s ním, a neměli, co by jedli, svolav Ježíš učedlníky své, řekl jim:

Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.

Lítost mám nad zástupy; nebo již tři dni trvají se mnou a nemají, co by jedli.

Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

A rozpustím-li je lačné do domů jejich, zhynou na cestě; nebo někteří z nich zdaleka přišli.

А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?

Odpověděli mu učedlníci jeho: I odkud bude moci kdo tyto nakrmiti chleby zde na poušti?

А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.

I otázal se jich: Kolik chlebů máte? A oni řekli: Sedm.

Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.

I kázal zástupu posaditi se na zemi. A vzav sedm chlebů, díky učiniv, lámal a dával učedlníkům svým, aby předkládali. I kladli před zástup.

Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.

A měli také rybiček maličko. Jichž požehnav, kázal i ty před ně klásti.

И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.

I jedli a nasyceni jsou; a sebrali, což pozůstalo drobtů, sedm košů.

А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

Těch pak, kteříž jedli, bylo okolo čtyř tisíců. I rozpustil je.

И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области.

Potom hned vstoupiv na lodí s učedlníky svými, přeplavil se do krajin Dalmanutských.

И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

I vyšli farizeové a počali se s ním hádati, hledajíce od něho znamení s nebe, pokoušejíce ho.

А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.

A on vzdech duchem svým, dí: Co pokolení toto znamení hledá? Amen pravím vám: Nebude dáno znamení pokolení tomuto.

И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.

A opustiv je, vstoupil zase na lodí, i plavil se přes moře.

А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.

I zapomenuli s sebou vzíti chlebů, a neměli než jeden chléb s sebou na lodí.

И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

Tedy přikazoval jim, řka: Vizte a pilně se šetřte kvasu farizejského a kvasu Herodesova.

И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.

I přemyšlovali, řkouce jeden k druhému: Chleba nemáme.

А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?

A znaje to Ježíš, řekl jim: Co přemyšlujete o tom, že chleba nemáte? Ještě neznáte, ani rozumíte? Ještě máte oslepené srdce vaše?

Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Oči majíce, nevidíte? A uši majíce, neslyšíte? A nepomníte,

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

Že jsem pět chlebů lámal mezi pět tisíců? A kolik jste plných košů drobtů sebrali? Řekli jemu: Dvanácte.

А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

A když také sedm chlebů lámal jsem mezi čtyři tisíce, kolik jste plných košů drobtů vzali? I řkou jemu: Sedm.

И им каза: Още ли не разбирате?

I řekl jim: Kterakž tedy ještě nerozumíte?

След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.

I přišel do Betsaidy, a přivedli k němu slepého, prosíce ho, aby se ho dotekl.

А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

I ujav slepého za ruku, vyvedl jej ven z městečka, a plinuv na oči jeho a vloživ na něj ruce, otázal se ho, viděl-li by co.

А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.

A on pohleděv, řekl: Znamenám lidi; nebo vidím, že chodí jako stromové.

После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

Potom opět vložil ruce na oči jeho, a kázal mu hleděti. I uzdraven jest, takže i zdaleka jasně viděl všecky.

И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

I odeslal jej do domu jeho, řka: Aniž do toho městečka choď, aniž komu z městečka co o tom prav.

И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?

Tedy vyšel Ježíš a učedlníci jeho do městeček Cesaree Filipovy. A na cestě tázal se učedlníků svých, řka jim: Kým mne praví býti lidé?

А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.

Kteřížto odpověděli: Janem Křtitelem, a jiní Eliášem, jiní pak jedním z proroků.

Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

Tedy on řekl jim: Vy pak kým mne býti pravíte? Odpověděv Petr, řekl jemu: Ty jsi Kristus.

И Той им заръча да не казват на никого за Него.

I přikázal jim, aby toho o něm žádnému nepravili.

И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

I počal učiti je, že Syn člověka musí mnoho trpěti, a potupen býti od starších a předních kněží a zákoníků, a zabit býti, a ve třech dnech z mrtvých vstáti.

И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.

Zjevně to slovo mluvil. A chytiv jej Petr, počal mu domlouvati.

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

Kterýžto obrátiv se a pohleděv na učedlníky své, přimluvil Petrovi, řka: Jdiž za mnou, satane; nebo nechápáš, co jest Božího, ale co lidského.

И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.

A svolav zástup s učedlníky svými, řekl jim: Chce-li kdo za mnou přijíti, zapři sebe sám, a vezmi kříž svůj, a následujž mne.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.

Nebo chtěl-li by kdo duši svou zachovati, ztratíť ji; pakli by kdo ztratil duši svou pro mne a pro evangelium, tenť ji zachová.

Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

Nebo co prospěje člověku, by všecken svět získal, a své duši škodu učinil?

Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?

Aneb jakou dá člověk odměnu za duši svou?

Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

Nebo kdož by se koli za mne styděl a za má slova v tomto pokolení cizoložném a hříšném, i Syn člověka styděti se bude za něj, když přijde v slávě Otce svého s anděly svatými.