Judges 17

И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.

Byl pak muž nějaký s hory Efraim, jehož jméno bylo Mícha.

И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!

Kterýž řekl matce své: Ten tisíc a sto stříbrných, kteříž vzati byli tobě, pro něž jsi zlořečila a mluvilas přede mnou, hle, stříbro to u mne jest, já jsem je vzal. I řekla matka jeho: Požehnaný jsi, synu můj, od Hospodina.

И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина ми, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.

Navrátil tedy ten tisíc a sto stříbrných matce své. I řekla matka jeho: Jižť jsem zajisté posvětila stříbro to Hospodinu z ruky své, a tobě synu svému, aby udělán byl obraz rytý a slitý. Protož nyní dám je tobě.

И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.

On pak navrátil to stříbro matce své, z něhož vzala matka jeho dvě stě stříbrných, a dala zlatníku. I udělal z nich obraz rytý a slitý, kterýž byl v domě Míchově.

А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.

Měl pak ten Mícha chrám bohů, i udělal efod a terafim, a naplnil ruce jednoho z synů svých, aby mu byl knězem.

В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

Toho času nebylo krále v Izraeli; jeden každý, což se mu za dobré vidělo, to činil.

А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит и беше чужденец там.

Byl pak mládenec z Betléma Judova, totiž z čeledi Judovy, kterýž, jsa Levíta, byl tam pohostinu.

И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.

Odšel tedy člověk ten z města Betléma Judova, aby byl pohostinu, kdež by se mu koli nahodilo. I přišel na horu Efraim, až k domu Míchovu, jda cestou svou.

И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.

Jemuž řekl Mícha: Odkud jdeš? Odpověděl mu: Já jsem Levíta, z Betléma Judova beru se, abych byl pohostinu, kdež by mi se koli nahodilo.

А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.

I řekl jemu Mícha: Zůstaň u mne, a buď mi za otce a za kněze, a buduť dávati deset stříbrných na každý rok, a dvoje roucho i stravu tvou. I šel Levíta.

И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.

Líbilo se pak Levítovi zůstati u muže toho, a byl u něho mládenec ten, jako jeden z synů jeho.

Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.

I posvětil Mícha rukou Levíty, a byl mu mládenec ten za kněze; i bydlil v domě jeho.

Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.

Řekl pak Mícha: Nyníť vím, že mi dobře učiní Hospodin, proto že mám toho Levítu za kněze.