John 6

След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

Potom odšel Ježíš za moře Galilejské, jenž jest Tiberiadské.

А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

A šel za ním zástup veliký; nebo viděli divy jeho, kteréž činil nad nemocnými.

И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

I všel na horu Ježíš, a tam seděl s učedlníky svými.

А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

Byla pak blízko velikanoc, svátek Židovský.

Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

Tedy pozdvih očí Ježíš a viděv, že zástup veliký jde k němu, dí k Filipovi: Kde nakoupíme chlebů, aby pojedli tito?

А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

(Ale to řekl pokoušeje ho; nebo on sám věděl, co by měl učiniti.)

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Odpověděl jemu Filip: Za dvě stě peněz chlebů nepostačí jim, aby jeden každý z nich něco maličko vzal.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

Dí jemu jeden z učedlníků jeho, Ondřej, bratr Šimona Petra:

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

Jestiť mládenček jeden zde, kterýž má pět chlebů ječných a dvě rybičky. Ale coť jest to mezi tak mnohé?

Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

I řekl Ježíš: Rozkažtež lidu, ať se usadí. A bylo trávy mnoho na tom místě. I posadilo se mužů v počtu okolo pěti tisíců.

Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

Tedy Ježíš vzal ty chleby, a díky učiniv, rozdával učedlníkům, učedlníci pak sedícím; též podobně z těch rybiček, jakž jsou mnoho chtěli.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

A když byli nasyceni, řekl učedlníkům svým: Sbeřte ty drobty, kteříž zůstali, ať nezhynou.

И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

I sebrali a naplnili dvanácte košů drobtů z pěti chlebů ječných, kteříž pozůstali po těch, jenž jedli.

Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

Ti pak lidé, uzřevše ten div, kterýž učinil Ježíš, pravili: Tento jest jistě prorok, kterýž měl přijíti na svět.

А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Tedy Ježíš věda, že by měli přijíti a chytiti jej, aby ho učinili králem, ušel na horu opět sám jediný.

А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

Když pak byl večer, sstoupili učedlníci jeho k moři.

и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

A vstoupivše na lodí, plavili se přes moře do Kafarnaum. A bylo již tma, a nepřišel byl Ježíš k nim.

И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

Moře pak dutím velikého větru zdvihalo se.

И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.

A odplavivše se honů jako pětmecítma nebo třidceti, uzřeli Ježíše, an chodí po moři a přibližuje se k lodí. I báli se.

Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

On pak řekl jim: Jáť jsem, nebojte se.

Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.

I vzali ho na lodí ochotně, a hned přiběhla k zemi, do kteréž se plavili.

На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

Nazejtří pak zástup, kterýž byl za mořem, viděv, že jiné lodičky nebylo, než ta jedna, na kterouž byli vstoupili učedlníci jeho, a že Ježíš nebyl všel s učedlníky svými na lodí, ale sami učedlníci jeho byli se plavili,

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

(Jiné pak lodí byly připlouly od Tiberiady k tomu místu blízko, kdežto byli jedli chléb, když díky učinil Pán,)

и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

Když tedy uzřel zástup, že Ježíše tu není, ani učedlníků jeho, vstoupili i oni na lodí, a přijeli do Kafarnaum, hledajíce Ježíše.

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

A nalezše ho za mořem, řekli jemu: Mistře, kdy jsi sem přišel?

В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Odpověděl jim Ježíš a řekl: Amen, amen pravím vám: Hledáte mne, ne protože jste divy viděli, ale že jste jedli chleby a nasyceni jste.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Pracujte ne o pokrm, kterýž hyne, ale o ten pokrm, kterýž zůstává k životu věčnému, kterýž Syn člověka dá vám. Nebo tohoť jest potvrdil Bůh Otec.

Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

Tedy řekli jemu: Co budeme činiti, abychom dělali dílo Boží?

Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

Odpověděl Ježíš a řekl jim: Totoť jest to dílo Boží, abyste věřili v toho, kteréhož on poslal.

Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

I řekli jemu: Jakéž pak ty znamení činíš, abychom viděli a věřili tobě? Co děláš?

Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“

Otcové naši jedli mannu na poušti, jakož psáno jest: Chléb s nebe dal jim jísti.

На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

Tedy řekl Ježíš: Amen, amen pravím vám: Ne Mojžíš dal vám chléb s nebe, ale Otec můj vám dává ten chléb s nebe pravý.

Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

Nebo chléb Boží ten jest, kterýž sstupuje s nebe a dává život světu.

А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

A oni řekli jemu: Pane, dávejž nám chléb ten vždycky.

Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

I řekl jim Ježíš: Jáť jsem ten chléb života. Kdož přichází ke mně, nebude nikoli lačněti, a kdož věří ve mne, nebude žízniti nikdy.

Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Ale pověděl jsem vám, anobrž viděli jste mne, a nevěříte.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

Všecko, což mi dává Otec, ke mně přijde, a toho, kdož ke mně přijde, nevyvrhu ven.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

Nebo jsem sstoupil s nebe, ne abych činil vůli svou, ale vůli toho, jenž mne poslal.

Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Tatoť jest pak vůle toho, kterýž mne poslal, Otcova, abych všecko, což mi dal, neztratil toho, ale vzkřísil to v nejposlednější den.

И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

A tatoť jest vůle toho, kterýž mne poslal, aby každý, kdož vidí Syna a věří v něho, měl život věčný. A jáť jej vzkřísím v den nejposlednější.

Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

I reptali Židé na něho, že řekl: Já jsem chléb, kterýž jsem s nebe sstoupil.

И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

A pravili: Zdaliž tento není Ježíš, syn Jozefův, jehož my otce i matku známe? Kterak pak dí tento: S nebe jsem sstoupil?

Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

Tedy odpověděl Ježíš a řekl jim: Nerepcete vespolek.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Však žádný nemůž přijíti ke mně, jediné leč Otec můj, kterýž mne poslal, přitrhl by jej; a jáť jej vzkřísím v den nejposlednější.

Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

Psáno jest v Prorocích: A budou všickni učeni od Boha. Protož každý, kdož slyšel od Otce a naučil se, jdeť ke mně.

Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

Ne že by kdo viděl Otce, jediné ten, kterýž jest od Boha, tenť jest viděl Otce.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

Amen, amen pravím vám: Kdož věří ve mne, máť život věčný.

Аз съм хлябът на живота.

Jáť jsem ten chléb života.

Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

Otcové vaši jedli mannu na poušti, a zemřeli.

Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

Totoť jest chléb ten s nebe sstupující. Kdožť by koli jej jedl, neumřeť.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

Jáť jsem ten chléb živý, jenž jsem s nebe sstoupil. Bude-li kdo jísti ten chléb, živ bude na věky. A chléb, kterýž já dám, tělo mé jest, kteréž já dám za život světa.

Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Tedy hádali se Židé vespolek, řkouce: Kterak tento může dáti nám tělo své jísti?

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

I řekl jim Ježíš: Amen, amen pravím vám: Nebudete-li jísti těla Syna člověka a píti krve jeho, nemáte života v sobě.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Kdož jí mé tělo a pije mou krev, máť život věčný, a jáť jej vzkřísím v nejposlednější den.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

Nebo tělo mé právě jest pokrm, a krev má právě jest nápoj.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

Kdo jí mé tělo a pije mou krev, ve mně přebývá a já v něm.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

Jakož mne poslal ten živý Otec, a já živ jsem skrze Otce, tak kdož jí mne, i on živ bude skrze mne.

Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

Totoť jest ten chléb, kterýž s nebe sstoupil. Ne jako otcové vaši jedli mannu, a zemřeli. Kdož jí chléb tento, živť bude na věky.

Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Toto mluvil Ježíš v škole, uče v Kafarnaum.

Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

Tedy mnozí z učedlníků jeho, slyševše to, řekli: Tvrdáť jest toto řeč. Kdo ji může slyšeti?

Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

Ale věda Ježíš sám v sobě, že by proto reptali učedlníci jeho, řekl jim: To vás uráží?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

Co pak, kdybyste uzřeli Syna člověka, an vstupuje, kdež prve byl?

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Duch jest, jenž obživuje, těloť nic neprospívá. Slova, kteráž já mluvím vám, Duch a život jsou.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

Ale jsouť někteří z vás, ješto nevěří. Nebo věděl Ježíš od počátku, kdo by byli nevěřící, a kdo by ho měl zraditi.

И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

I pravil: Protož jsem vám řekl, že žádný nemůže přijíti ke mně, leč by dáno bylo od Otce mého.

Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

A z toho mnozí z učedlníků jeho odešli zpět, a nechodili s ním více.

Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Tedy řekl Ježíš ke dvanácti: Zdali i vy chcete odjíti?

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

I odpověděl jemu Šimon Petr: Pane, k komu půjdeme? A ty slova věčného života máš.

и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

A my jsme uvěřili, a poznali, že jsi ty Kristus, Syn Boha živého.

Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Odpověděl jim Ježíš: Však jsem já vás dvanácte vyvolil, a jeden z vás ďábel jest.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

A to řekl o Jidášovi synu Šimona Iškariotského; nebo ten jej měl zraditi, byv jeden ze dvanácti.