John 5

След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.

Potom byl svátek Židovský, i šel Ježíš do Jeruzaléma.

А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.

Byl pak v Jeruzalémě u brány bravné rybník, kterýž slove Židovsky Bethesda, patero přístřeší maje.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.

Kdežto leželo množství veliké neduživých, slepých, kulhavých, suchých, očekávajících hnutí vody.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)

Nebo anděl Páně jistým časem sstupoval do rybníka, a kormoutil vodu. A kdož tam nejprve sstoupil po tom zkormoucení vody, uzdraven býval, od kterékoli nemoci trápen byl.

И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.

I byl tu člověk jeden, kterýž osm a třidceti let nemocen byl.

Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?

Toho uzřev Ježíš ležícího, a poznav, že jest již dávno nemocen, dí jemu: Chceš-li zdráv býti?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.

Odpověděl mu nemocný: Pane, nemám člověka, kterýž by, když se zkormoutí voda, uvrhl mne do rybníka, nebo když já jdu, jiný přede mnou již vstupuje.

Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.

Dí jemu Ježíš: Vstaň, vezmi lože své a choď.

И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.

A hned zdráv jest učiněn člověk ten, a vzav lože své, i chodil. A byla sobota v ten den.

Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.

Tedy řekli Židé tomu uzdravenému: Sobota jest, neslušíť tobě lože nositi.

Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.

Odpověděl jim: Ten, kterýž mne uzdravil, onť mi řekl: Vezmi lože své a choď.

Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?

I otázali se ho: Kdo jest ten člověk, kterýž tobě řekl: Vezmi lože své a choď?

А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.

Ten pak uzdravený nevěděl, kdo by byl. Nebo Ježíš byl poodšel od zástupu shromážděného na tom místě.

По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.

Potom pak nalezl jej Ježíš v chrámě, a řekl jemu: Aj, zdráv jsi učiněn; nikoli víc nehřeš, ať by se něco horšího nepřihodilo.

Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.

Odšel ten člověk, a pověděl Židům, že by Ježíš byl ten, kterýž ho zdravého učinil.

Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.

A protož protivili se Židé Ježíšovi, a hledali ho zabíti, že to učinil v sobotu.

А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.

Ježíš pak odpověděl jim: Otec můj až dosavad dělá, i jáť dělám.

Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.

Tedy Židé ještě víc proto hledali ho zamordovati, že by netoliko rušil sobotu, ale že Otce svého pravil býti Boha, rovného se čině Bohu.

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.

I odpověděl Ježíš a řekl jim: Amen, amen pravím vám: Nemůžeť Syn sám od sebe nic činiti, jediné což vidí, an Otec činí. Nebo cožkoli on činí, toť i Syn též podobně činí.

Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.

Otec zajisté miluje Syna, a ukazuje mu všecko, což sám činí; a větší nad to ukáže jemu skutky tak, abyste vy se divili.

Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.

Nebo jakož Otec křísí mrtvé a obživuje, tak i Syn, kteréž chce, obživuje.

Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,

Aniž zajisté Otec soudí koho, ale všecken soud dal Synu,

за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.

Aby všickni ctili Syna, tak jakž Otce ctí. Kdo nectí Syna, nectí ani Otce, kterýž ho poslal.

Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.

Amen, amen pravím vám: Že kdož slovo mé slyší, a věří tomu, jenž mne poslal, máť život věčný, a na soud nepřijde, ale přešelť jest z smrti do života.

Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.

Amen, amen pravím vám: Že přijde hodina, a nyníť jest, kdyžto mrtví uslyší hlas Syna Božího, a kteříž uslyší, živi budou.

Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

Nebo jakož Otec má život sám v sobě, tak jest dal i Synu, aby měl život v samém sobě.

и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.

A dal jemu moc i soud činiti, nebo Syn člověka jest.

Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му

Nedivtež se tomu; neboť přijde hodina, v kteroužto všickni, kteříž v hrobích jsou, uslyší hlas jeho.

и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

A půjdou ti, kteříž dobré věci činili, na vzkříšení života, ale ti, kteříž zlé věci činili, na vzkříšení soudu.

Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.

Nemohuť já sám od sebe nic činiti. Ale jakžť slyším, takť soudím, a soud můj spravedlivý jest. Nebo nehledám vůle své, ale vůle toho, jenž mne poslal, Otcovy.

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.

Vydám-liť já svědectví sám o sobě, svědectví mé není pravé.

Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.

Jinýť jest, kterýž svědectví vydává o mně, a vím, že pravé jest svědectví, kteréž vydává o mně.

Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.

Vy jste byli poslali k Janovi, a on svědectví vydal pravdě.

Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.

Ale jáť nepřijímám svědectví od člověka, než totoť pravím, abyste vy spaseni byli.

Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.

Onť jest byl svíce hořící a svítící, vy pak chtěli jste na čas poradovati se v světle jeho.

Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.

Ale já mám větší svědectví, nežli Janovo. Nebo skutkové, kteréž mi dal Otec, abych je vykonal, tiť skutkové, kteréž já činím, svědčí o mně, že jest mne Otec poslal.

И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.

A kterýž mne poslal, Otec, onť jest svědectví vydal o mně, jehož jste vy hlasu nikdy neslyšeli, ani tváři jeho viděli.

И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.

A slova jeho nemáte v sobě zůstávajícího. Nebo kteréhož jest on poslal, tomu vy nevěříte.

Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,

Ptejte se na Písma; nebo vy domníváte se v nich věčný život míti, a tať svědectví vydávají o mně.

а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.

A nechcete přijíti ke mně, abyste život měli.

От хора слава не приемам;

Chvály od lidí jáť nepřijímám.

но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.

Ale poznal jsem vás, že milování Božího nemáte v sobě.

Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

Já jsem přišel ve jménu Otce svého, a nepřijímáte mne. Kdyby jiný přišel ve jménu svém, toho přijmete.

Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?

Kterak vy můžete věřiti, chvály jedni od druhých hledajíce, poněvadž chvály, kteráž jest od samého Boha, nehledáte?

Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.

Nedomnívejte se, bychť já na vás žalovati měl před Otcem. Jestiť, kdo by žaloval na vás, Mojžíš, v němž vy naději máte.

Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.

Nebo kdybyste věřili Mojžíšovi, věřili byste i mně; nebť jest on o mně psal.

Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?

Ale poněvadž jeho písmům nevěříte, i kterak slovům mým uvěříte?